Бургаски регион е ендемичен за няколко трансмисивни инфекции - Марсилска треска, Лаймска борелиоза и Кримска-Конго хеморагична треска, при които основните преносвачи на инфекциите са заразени кърлежи. Ето какво представляват различните болести и какви са техните симптоми:

Марсилската треска или средиземноморска петниста треска е eдно от най-разпространените заболявания, предавани чрез кърлежи. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюнктивата на окото. Преките причинители на заболяването са рикетсии, а резервоар /преносител/ на заразата са специфични кърлежи.

Сред кърлежовопреносимите инфекции заболеваемостта от Марсилска треска в България е най-висока. Основни фактори, които определят динамиката на това заболяване са нарастналата популация на скитащи кучета, обезкърлежаването на домашни животни и начинът на тяхното отглеждане в малките ферми.

В повечето случаи на мястото на кърлежовото ухапване се развива т. нар. "първичен афект" - тъмно петно, което представлява малко уплътняване на кожния участък, покрит с неболезнена твърда коричка. Инкубационният период на марсилската треска е от 5 до 7 дни.

Заболяването започва с втрисане, висока температура до 39-40 градуса, силно главоболие, болки по ставите и мускулите, особено по долните крайници, до невъзможност за движение, отпадналост, гадене, изразена интоксикация. От третия до петия ден от началото на заболяването се появява характерен петнист обрив, който започва от крайниците и постепенно се разпространява по тялото.

За доказване на специфичните антитела се изследват две серумни проби: една - в началото на заболяването и втора - 15 дни по-късно. Стандартният режим на лечение включва 7-10 дневен антибиотичен прием по лекарско предписание.

Кримската хеморагична треска е остро вирусно заболяване. Основният източник на заразата са дивите и домашни животни. Кърлежите са главния фактор, който осъществява предаването на заразата от едно животно на друго и поддържането на циркулацията на заразата в природата. Те обикновено попадат в ниски, широколистни гори, храсти, треви и тяхната издръжливост на неблагоприятни природни условия е изключително голяма. Човек в своята трудова и ежедневна дейност /косене, плевене, животновъдство, стригане и дране на животни, екскурзии, походи и др./ влиза в този цикъл и се заразява.

Заболяванията от ККХТ се появяват предимно през периода от април до октомври. Това е свързано с размножаването и активността на гризачи и кърлежите. Заразата /вируса/ прониква в тялото при ухапване от кърлеж, размачкването му между пръстите, контакт с кръв на болни от Кримска хеморагична треска хора.

Впиването на кърлеж в някоя част на тялото, като главата, гърдите, подмишниците, врата в много случаи, остава незабелязано, тъй като със слюнката на кърлежа се отделя вещество, което има "анестезиращ" ефект. Впитият кърлеж може да остане така 1-12 дни до пълното си насищане.

Първите прояви на заболяването започват най-рано три дни и най-късно петнадесет дни след ухапване от кърлежа. Заболяването протича със следните оплаквания:

- рязко повишаване на температурата,
- втрисане,
- главоболие,
- мускулни болки,
- силна отпадналост,
- зачервяване на очите, лицето, гръдния кош.

Този период продължава обикновено 3-5 дни, след което температурата спада и могат да се появят кръвоизливи от кожата, носа, венците и от вътрешните органи. Заболяването може да има и фатален край. Ето защо ухапаните от кърлеж трябва да съобщят своевременно, за да може по-бързо кърлежът да бъде отстранен. Установено е, че при изваждане на кърлежа в рамките на 12 часа рискът от заболяване е почти нулев. При престояване 1-2 денонощия той е 30%, а над две денонощия вече е 100%. 

Лаймската болест е природноогнищна инфекция с естествен резервоар различни видове диви и домашни бозайници и птици. Предава се по трансмисивен път, като заразяването на хората става чрез ухапване от заразени кърлежи от рода Ixodes или някой видове насекоми. Заболяването не се предава от човек на човек.

Лаймската болест мoже да имитира редица заболявания. Първият стадий започва след инкубационен период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата с диаметър по-голям от 5см на мястото на ухапване от кърлежа, което бързо се разширява.

Паралелно със зачервяването, може да се изяват и други симптоми на Лаймската болест, като увеличени лимфни възли на мястото на ухапването, болки в мускулите и ставите, отпадналост, повишена температура, невралгия, главоболие/грипоподобно протичане/. Симптомите могат да отзвучат и без специфично лечение, но причинителят остава в организма и заболяването може да прогресира.

Вторият стадий се развива месеци след инфектирането. В тази фаза пациентите чувстват умора, имат проблеми с концентрацията и световъртеж. Типични са кризите и епизодите със силно учестен пулс. Манифестира се с някои от следните клинични прояви - неврологични, ставни, очни, сърдечни, кожни и др.

Третият стадий включва усложненията от нелекуваната Лаймска болест изразяваща се с хронични проявления на кожата, ставите и нервната система. Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта.

Профилактика на ухапване от кърлеж:
* Избягвайте навлизането в райони с гъста растителност!
* Носете предпазно облекло: дълги и стегнати крачоли и ръкави на дрехите, в светли цветове за да се виждат полазелите кърлежи!
* Използвайте репеленти за предпазване на кожата!
* Правете ежедневен оглед на тялото за впити кърлежи!

Модел на поведение след ухапване от кърлеж:
* Правилно отстраняване на запития кърлеж с пинсети, като се ползват ръкавици, а издърпването става постепенно без въртене, без третиране на кожата с вазелин, терпентин и др.;
* Насочване към хирург при оставане на части от кърлежа в кожата след отстраняването му;
* Щателна дезинфекция на кожата със спирт, йод и други дезифектанти;
* Известяване на личния лекар с цел на последващо наблюдение в продължение на 30 дни относно локални прояви - зачервяване, оток, болка на мястото на ухапването и общи прояви, повишена температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото.
* Изследване на кърлежа.
* Серологично изследване на лица с оплаквания за доказване на антитела срещу причинителя.