Консенсусът по темата с камерите в детските градини остава мираж след срещата в Министерството на образованието и науката, в която взеха участие представители на местната власт, синдикалисти и членове на НПО-та. Това стана ясно от краткия отчет на форума, изпратен до медиите от председателя на национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система - инж. Васил Николов.

От Комитета настояват не само за въвеждането на видеонаблюдение като норма в учебните и детските заведения в страната, но и за подобряване на условията на труд на учителите и възпитателите като мярка срещу проявата на агресия към децата. Организацията предлага по-ранно пенсиониране за педагогическия персонал и увеличение на техните заплати.

По думите на инж. Николов, от Синдиката на българските учители изразяват категорично несъгласие със задължителните камери в детските градини. Според обяснението на Янка Такева, решението на проблема е въвличането на родителите в една по-активна роля в детското и младежкото образование.

Тя предлага антистресова програма за учителите и разработване на раздел за мястото на родителя - нормативна част от вътрешните правилници, регламентираща присъствието на родителите в детската градина и класната стая. Според Синдиката, това бил по-добрият метод за контрол от страна на майките и бащите, отколкото видеонаблюдението, което оставяло усещане за "надзор" у учителите и възпитателите.

Против камерите, оказва се, са и от Асоциация Родители. Те обаче държат на промяна в средата. Искат по-малко деца на един преподавател/възпитател и по-добър контрол от страна на компетентните органи - от директора на заведението до МОН.

Въпреки широкия диалог по време на срещата в просветното ведомство, към момента проблемът остава нерешен. Протестите ще продължат, заявява инж. Николов, а от МОН ще продължат да събират идеи.