„Ето ме и мен, вюлското утро, в търсене на любовта, окрилен от зората на новия ден и красивотослънце“. През далечната 1971-ва година песента на Кен Хенсли и Дейвид Байрън отUriah Heep, озаглавена „July morning“, за първи път прозвучава като част от албума на групата „Look atYourself“. Едва ли тогава музикантите са можели да предположат, че парчето имще се превърне в романтична традиция в самото ъгълче на Европа – живописнатаБългария.

В началото наосемдесетте, група приятели решили да преживеят най-вълнуващото си лято. Наесен повечето от тях влизали в казармата и раздялата ги натъжавала. Без особенаподготовка и планиране, един от тях предложил „защо да не посрещнем изгрева наплажа?!“. Лудите глави се съгласили и отишли на брега край Варна. Хубавата вечерги заредила с толкова приятни емоции, че младежите решили, че задължителнотрябва да повторят.

В продължение наняколко години това била единствената им възможност да се видят – последнатанощ на юни и първото юлско утро. Едва 5-6 години по-късно, идеята започнала дасе разпространява и да се оформя като традиция. Първи я подхванали в Червенбряг, където превърнали събирането във фест. Смята се, че именно там сезаражда своеобразният „празник“ Джулай морнинг.

Някои гоопределят като хипи традиция и го съотнасят с американските течения от 60-тегодини на ХХ век. Други пък го свързват с протеста срещу комунизма у нас ипобедата на музиката и изкуството над цензурата. По това време, западнатакултура трудно е навлизала у нас, особено „зловредната“ музика, която все пакси е преправяла път към българските младежи. Трети отнасят Джулай морнинг къмнадеждата – за бъдещето, за новия ден, за прераждането на света и настъпванетона лятото.

Преди всичко,обаче, Джулай морнинг е една чисто българска, културна традиция. Тя не есвързана с култове, политическия или религиозния календар, с PR специалисти или пък установенитенационални празници. Посрещането на първото юлско утро е български феномен,обединил поколения млади хора в една романтична традиция – да се съберем, дапийнем бира, да послушаме музика и да посрещнел изгрева край морския бряг.

Днес, няколкодесетилетия по-късно, Джулай морнинг се е разраснал до фестивални размери имного от градовете по Черноморието ни вдигат грандиозни партита на плажа, накоито гостуват музиканти от цяла България и от света. Тази вечер, в Бургас,например, гостуват Джеф Скот Сото и Джърси Бъд. Слънчев бряг ще вдигне денспарти, а във Варна ще спазят обичая си с фестивал край Камен бряг.

Първоначалниясмисъл на традицията може и да се е поразмил, но това не я прави по-малкохубава. Защото в основата й продължават да стоят някои от най-хубавите неща насвета – приятелството, надеждата за новия ден и, разбира се, хубавата музика.