"Платената пътна мрежа, която ще ползват собствениците на тежкотоварни превозни средства след въвеждането на тол системата, е редуцирана с 40%, а първоначалните такси бяха намалени с почти 50%, по тяхна препоръка. Това са отстъпки, които от миналата година досега са направени в посока за намиране на консенсус", каза проф. Олег Асенов, член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, в ефира на bTV. Той подчерта, че от пролетта на м.г. диалогът с превозвачите е активен, благодарение на което е постигнат напредък.

“Трябва да се потърси модел на тол системата, така че да има смисъл от въвеждането на реформата“, каза той по повод несъгласието на част от превозвачите с приетите размери на таксите и с планирания обхват. Проф. Асенов напомни, че пътният сектор има нужда тол системата да бъде въведена час по-скоро, за да може да се създаде ефективен модел на финансиране.

„Механичното пренасяне на примери от други държави, не е в полза на българската пътна инфраструктура, която има свои специфики“, обърна внимание той и даде за пример факта, че почти една пета от първокласните пътища в България попадат в урбанизирани територии, което ограничава възможността за събиране на пътни такси. Първоначално обсъжданият обхват от 10 800 км беше редуциран до 6 050 км, като от него отпаднаха пътища в лошо експлоатационно състояние.

"В сравнение с Европа, България има най-ниските тол такси. Единствено в Полша за някои категории тежки превозни средства те са по-ниски", отбеляза проф. Асенов. Очакваните постъпления от пътни такси през 2020 г. при приетата Тарифа и при предложения обхват, са около 450 млн. лв. от тол такси и 270 млн. лв. от е-винетки, което е критичният минимум за нуждите на пътната инфраструктура.

Проф. Асенов припомни, че представителите на транспортния бизнес са запознати с аргументите и методиката за предложените размери на таксите и обхвата. Част от общественото обсъждане беше и широкият публичен форум с участието на експерти на консултанта по въвеждането на тол системата Световната банка на 5 декември 2019 г.

Актуализиран анализ на международната институция, извършен след промяната в първоначалния обхват на тол системата, показва, че очакваното максимално поскъпване на основните хранителни стоки е в рамките на 1-2% или до 2 ст. за кг/л при брашното, хляба, прясното и киселото мляко. Повишението на цените на автобусните билети, при положение, че превозвачите прехвърлят изцяло разходите си върху крайните потребители, би трябвало да е между 5 и 96 ст.