Бургас посрещна с аплодисменти екипа на "Дъвка за балончета"

Автор: Ирина Й., от 19.12.2017 0
И има защо!

През последните няколко години българското кино сякаш порасна. Съзря. И “Дъвка за балончета” е поредното доказателство за това. Лентата успя да надскочи злободневността, с която обикновено социализмът фигурира в българските филми, превръщайки го в подходящ фон за една зараждаща се, по детски наивна, любов.

Филмът бе представен пред бургаската публика на специална прожекция, на която присъства режисьорът Станислав Тодоров-Роги, както и част екипа, работил по филма. Звездата на вечерта бе изпълнителят на главната мъжка роля - Иван Юруков, който бе посрещнат от почитателите си с молби за снимки и автографи. След прожекцията, публиката в залата бурно аплодира Тодоров и екипа му. И има защо!

Калин и Биляна се срещат като хлапета, някъде през 80-те години. Обстоятелствата ги разделят, за да ги съберат отново повече от две десетилетия по-късно. И тази случайна и символична среща всъщност е среща на окованото сърце, жадуващо за свобода и приключения, с волната душа, която цял живот търси единствено почва, където да пусне корени, макар това да я ужасява.

Редуващи се сцени на ретроспекции, изпъстрени с реалистична репрезентация на символите на онова време, и модерното ни съвремие рисуват образа на “децата на 80-те”, но по един по-различен, почти психологически начин. Лентата в действителност задава въпроси, които надскачат “българската действителност”.

Те засягат чисто човешките дилеми - да се задоволиш ли с това, което ти поднася съдбата, или да гониш максимума? Кога компромисът се превръща в начин на живот? Възможно ли е постигането на мечтите и дали това ни носи удовлетворение, или по-скоро чувство за празнота? Колко силна е първата любов и хваща ли тя ръжда? Или може би неосъществената любов, непостигнатата мечта, са рецепта за живот на неудовлетвореност и неосъщественост на личността?

Въпреки сравнително ниския бюджет на лентата, режисурата, заснемането и обработката на филма са на изненадващо добро ниво. Актьорската игра, дори на децата в ретроспективната сюжетна линия, също впечатлява дори по-критичното зрителско око/ухо. Едно от най-впечатляващите неща е музикалната и звуковата обработка.

”Дъвка за балончета” оставя у зрителя усещане за нужда - нужда от размисъл, нужда от време, за да изживееш емоцията на филма, дори нужда от това да го препоръчаш на някого. А това е сигурен знак за успех и обяснява рекордния зрителски интерес, който лентата предизвика у нас. И понеже е декември, Коледа наближава, а годината приключва, съвсем в реда на нещата е да си пожелаем - дано на голям екран излизат повече такива български филми.

Добави в Svejo

Коментари (0)


Моля, въведете анти спам кода от картинката

Презареди  

Poligraffски погледнато

"Есента е последната и най-прекрасна усмивка на годината" /Уилям…
» архив

Poligraffски забавно

* Тъщата ми ми дойде на гости. Вече две седмици е тука, но не това е най-страшното... Най-страшното е, че не мога да взема думата, за да й обясня, че с дъщеря й сме разведени от 6 месеца...


* Две мутри се срещат:
- Брато, нещо си увесил нос? Да не си болен?
- Да, предписаха ми таблетки.Трябва да ги взимам всеки ден до края на живота си...
- Е, че да не си само ти. Много хора са така.
- Да, ама на мен ми дадоха само десет...


* Като си толкова смел, ходи кажи на баба си, че не си гладен!


* - Спартанци-и-и-и, довечера ще ядем в ада-а-а-а!...
- Гоше, стига си крещял така на децата! Ако не ти се идва на вечеря при мама, не идвай.


* Преди получавах мейли, че съм наследил 20 млн. долара и само трябва да се обадя на посочения номер, за да си ги получа.
Днес дойде мейл само за 5.6 милиона. Брех, мисля си аз, и измамниците преживяват трудни времена...

Анкета

Какво искате да има на мястото на Жабарника?

Мол/Търговски център; Площад; Парк; Музей/административни сгради; Не ме интересува.
виж резултатите или