Бургас посрещна с аплодисменти екипа на "Дъвка за балончета"

Автор: Ирина Й., от 19.12.2017 0
И има защо!

През последните няколко години българското кино сякаш порасна. Съзря. И “Дъвка за балончета” е поредното доказателство за това. Лентата успя да надскочи злободневността, с която обикновено социализмът фигурира в българските филми, превръщайки го в подходящ фон за една зараждаща се, по детски наивна, любов.

Филмът бе представен пред бургаската публика на специална прожекция, на която присъства режисьорът Станислав Тодоров-Роги, както и част екипа, работил по филма. Звездата на вечерта бе изпълнителят на главната мъжка роля - Иван Юруков, който бе посрещнат от почитателите си с молби за снимки и автографи. След прожекцията, публиката в залата бурно аплодира Тодоров и екипа му. И има защо!

Калин и Биляна се срещат като хлапета, някъде през 80-те години. Обстоятелствата ги разделят, за да ги съберат отново повече от две десетилетия по-късно. И тази случайна и символична среща всъщност е среща на окованото сърце, жадуващо за свобода и приключения, с волната душа, която цял живот търси единствено почва, където да пусне корени, макар това да я ужасява.

Редуващи се сцени на ретроспекции, изпъстрени с реалистична репрезентация на символите на онова време, и модерното ни съвремие рисуват образа на “децата на 80-те”, но по един по-различен, почти психологически начин. Лентата в действителност задава въпроси, които надскачат “българската действителност”.

Те засягат чисто човешките дилеми - да се задоволиш ли с това, което ти поднася съдбата, или да гониш максимума? Кога компромисът се превръща в начин на живот? Възможно ли е постигането на мечтите и дали това ни носи удовлетворение, или по-скоро чувство за празнота? Колко силна е първата любов и хваща ли тя ръжда? Или може би неосъществената любов, непостигнатата мечта, са рецепта за живот на неудовлетвореност и неосъщественост на личността?

Въпреки сравнително ниския бюджет на лентата, режисурата, заснемането и обработката на филма са на изненадващо добро ниво. Актьорската игра, дори на децата в ретроспективната сюжетна линия, също впечатлява дори по-критичното зрителско око/ухо. Едно от най-впечатляващите неща е музикалната и звуковата обработка.

”Дъвка за балончета” оставя у зрителя усещане за нужда - нужда от размисъл, нужда от време, за да изживееш емоцията на филма, дори нужда от това да го препоръчаш на някого. А това е сигурен знак за успех и обяснява рекордния зрителски интерес, който лентата предизвика у нас. И понеже е декември, Коледа наближава, а годината приключва, съвсем в реда на нещата е да си пожелаем - дано на голям екран излизат повече такива български филми.

Добави в Svejo

Poligraffски погледнато

България вече се поздрави с "честит първи сняг". В Бургас обаче…
» архив

Poligraffски забавно

* Блондинка се вози в експериментално такси, управлявано от робот, и си разсъждава на глас:
- Това е толкова странно, машина да управлява такси!
Роботът отговаря с метална интонация:
- Госпожо, аз бях бизнес робот от най-висок управленски клас. Работил съм за НАСА и ЦЕРН.
- И сега караш такси???
- Да, госпожо. Съсипаха я тая държава.


* В автобус до момиче с татуировка седи възрастна жена и удивено я разглежда.
- Бабче, за първи път ли виждаш татуировка?
- Момиче, виждала съм повече татуировки от татуист, но 25 години съм живяла в Китай и не мога да разбера, защо на врата ти пише "Не замразявай повторно".


* Извадиш тавата да хапнеш малко, и като се почне едно изравняване...


* По телефона:
- Здрасти муцка, кво праиш?
- Ми на, унищожавам уликите, доказващи родствените ми връзки с хобитите.
- Кво?
- Кво, кво! Епилирам си краката!


* Фразата "Ти си последният човек, на когото бих искал да причиня болка", навежда на две мисли:
1. Този човек има списък.
2. Аз съм в този списък.

Анкета

Удовлетворени ли сте от изборните резултати в Бургас?

Да Не 50/50
виж резултатите или