Бургас посрещна с аплодисменти екипа на "Дъвка за балончета"

Автор: Ирина Й., от 19.12.2017 0
И има защо!

През последните няколко години българското кино сякаш порасна. Съзря. И “Дъвка за балончета” е поредното доказателство за това. Лентата успя да надскочи злободневността, с която обикновено социализмът фигурира в българските филми, превръщайки го в подходящ фон за една зараждаща се, по детски наивна, любов.

Филмът бе представен пред бургаската публика на специална прожекция, на която присъства режисьорът Станислав Тодоров-Роги, както и част екипа, работил по филма. Звездата на вечерта бе изпълнителят на главната мъжка роля - Иван Юруков, който бе посрещнат от почитателите си с молби за снимки и автографи. След прожекцията, публиката в залата бурно аплодира Тодоров и екипа му. И има защо!

Калин и Биляна се срещат като хлапета, някъде през 80-те години. Обстоятелствата ги разделят, за да ги съберат отново повече от две десетилетия по-късно. И тази случайна и символична среща всъщност е среща на окованото сърце, жадуващо за свобода и приключения, с волната душа, която цял живот търси единствено почва, където да пусне корени, макар това да я ужасява.

Редуващи се сцени на ретроспекции, изпъстрени с реалистична репрезентация на символите на онова време, и модерното ни съвремие рисуват образа на “децата на 80-те”, но по един по-различен, почти психологически начин. Лентата в действителност задава въпроси, които надскачат “българската действителност”.

Те засягат чисто човешките дилеми - да се задоволиш ли с това, което ти поднася съдбата, или да гониш максимума? Кога компромисът се превръща в начин на живот? Възможно ли е постигането на мечтите и дали това ни носи удовлетворение, или по-скоро чувство за празнота? Колко силна е първата любов и хваща ли тя ръжда? Или може би неосъществената любов, непостигнатата мечта, са рецепта за живот на неудовлетвореност и неосъщественост на личността?

Въпреки сравнително ниския бюджет на лентата, режисурата, заснемането и обработката на филма са на изненадващо добро ниво. Актьорската игра, дори на децата в ретроспективната сюжетна линия, също впечатлява дори по-критичното зрителско око/ухо. Едно от най-впечатляващите неща е музикалната и звуковата обработка.

”Дъвка за балончета” оставя у зрителя усещане за нужда - нужда от размисъл, нужда от време, за да изживееш емоцията на филма, дори нужда от това да го препоръчаш на някого. А това е сигурен знак за успех и обяснява рекордния зрителски интерес, който лентата предизвика у нас. И понеже е декември, Коледа наближава, а годината приключва, съвсем в реда на нещата е да си пожелаем - дано на голям екран излизат повече такива български филми.

Добави в Svejo

Коментари (0)


Моля, въведете анти спам кода от картинката

Презареди  

Poligraffски погледнато

Люлякът цъфна, Гергьовден иде!
» архив

Poligraffски забавно

* Тъщата ми ми дойде на гости. Вече две седмици е тука, но не това е най-страшното... Най-страшното е, че не мога да взема думата, за да й обясня, че с дъщеря й сме разведени от 6 месеца...


* Две мутри се срещат:
- Брато, нещо си увесил нос? Да не си болен?
- Да, предписаха ми таблетки.Трябва да ги взимам всеки ден до края на живота си...
- Е, че да не си само ти. Много хора са така.
- Да, ама на мен ми дадоха само десет...


* Като си толкова смел, ходи кажи на баба си, че не си гладен!


* - Спартанци-и-и-и, довечера ще ядем в ада-а-а-а!...
- Гоше, стига си крещял така на децата! Ако не ти се идва на вечеря при мама, не идвай.


* Преди получавах мейли, че съм наследил 20 млн. долара и само трябва да се обадя на посочения номер, за да си ги получа.
Днес дойде мейл само за 5.6 милиона. Брех, мисля си аз, и измамниците преживяват трудни времена...

Анкета

Каква трябва да бъде визията на центъра на Бургас?

Подкрепям идеята за унифицирана визия Трябва да се въведе ред, но без крайности. Търговците имат право да брандират обектите си, както сметнат за добре. Смятам, че не трябва да се променя! Нямам мнение по въпроса.
виж резултатите или