Да замина или да остана?

Автор: Н. Цеков , от 08.07.2014 0
Какво е България за младите хора, приели съдбата на емигранти? И как изглежда тя през погледа на един чужденец?

Над милион и половина български граждани са напуснали България сред падането на тоталитарния режим. Освен незавърналите се “екскурзианти” по време на трагичното “възродително” лято на 1989-та, поне още половин милион млади хора на възраст между 20 и 39 години са напуснали родината си. Статистиката сочи, че 54 процента от българските емигранти попадат именно в тази възрастова група, а 28 процента са на възраст между 40 и 59 години.

Има ли шансове тези хора да се завърнат в една бедна и бързо застаряваща държава като българската?

Стефка: “Езиковите гимназии са инкубатори за емигранти”

Стефка Цанева от Стара Загора е учила в езикова гимназия, което е улеснило много следването й в Германия. Тя не съжалява, че се е завърнала в родината си след като е завършила висшето си образование в Берлин. Тя нарича езиковите гимназии в България “инкубатори за емигранти”. Известно е, че 70 на сто от випускниците на немските гимназии се насочват към Германия. Това, според нея, се дължи и на разумната политика на Федералната република по привличане на млади чужденци с потенциал за развитие. “А и кандидатстването и влизането в германските университети не е проблем за онези българи, които добре владеят немски”, допълва 24-годишната възвръщенка.

Матеуш: “България е хаотична, но творческа”

Младият поляк Матеуш Щайнке от една година работи в Стара Загора по проект на Европейската доброволческа служба и вече се справя доста добре с българския. Първите му впечатления от България били обаче смайващи и в пълен контраст с живота в родната му Полша. “С изумление научих, че българите продавали имотите си на пенсионирани англичани, за да могат да напуснат своята родина.

Деветдесет на сто от българите, с които се срещам, твърдят, че оставането им в България е било тъпа идея. През първите шест месеца в Стара Загора се будех с мисълта как изобщо съм попаднал на такова място и как въобще страна като България може още да съществува.Вървя си например по тротоара, а по средата му най-неочаквано е паркиран автомобил, който наглед няма как да бъде заобиколен.Постепенно обаче разбрах, че повсеместният български хаос е зареден с много силна творческа енергия. Той принуждава българите непрекъснато да измислят начини за преодоляването му и така създава условия за съзидателност и прогрес.

Всичко това би изглеждало досадно в страни, в които глобяват и за най-минималното нарушение. В това отношение България е една много свободна страна и дава неподозирани възможности за творчество. В крайна сметка въпросът е кой може да помогне на родината си - тези, които са я напуснали или другите, които остават?”, пита 23-годишният Матеуш, който твърди, че междувременно се е влюбил в България и иска да остане да живее в нея.

Давид: “Следвайте съвета на сърцето си!”

Роденият в Стара Загора фотограф и организатор на културни събития Давид Василев живее от 14 години в Ню Йорк. Той не крие за трудния си старт зад океана, където му се е налагало да работи всякаква работа, включително и тежък физически труд. “Много нощи съм сънувал как се разхождам по улиците на родния ми град, на два пъти си купувах обратен билет за България и чак на третия път се реших да си дойда. Е, тук съм, но ще се върна обратно в чужбина.

Съветът ми към младите българи е: ако можете - останете, ако сърцето ви дърпа навън - тръгнете, ако сърцето ви тегли към родината, пак го послушайте. За мен е трудно да се върна завинаги в България, защото целият ми съзнателен живот е преминал в Америка. Отне ми седем години да се “асимилирам” - да започна да мисля като американците. Отне ми много време да реша да бъда онова, което съм, да съм свободен”, посочва той мотивите си да емигрира.

Източник: DW.de

Добави в Svejo

Коментари (0)


Моля, въведете анти спам кода от картинката

Презареди  

Poligraffски погледнато

Бавно и полека, лятото се завръща!
» архив

Poligraffски забавно

* Блондинка се вози в експериментално такси, управлявано от робот, и си разсъждава на глас:
- Това е толкова странно, машина да управлява такси!
Роботът отговаря с метална интонация:
- Госпожо, аз бях бизнес робот от най-висок управленски клас. Работил съм за НАСА и ЦЕРН.
- И сега караш такси???
- Да, госпожо. Съсипаха я тая държава.


* В автобус до момиче с татуировка седи възрастна жена и удивено я разглежда.
- Бабче, за първи път ли виждаш татуировка?
- Момиче, виждала съм повече татуировки от татуист, но 25 години съм живяла в Китай и не мога да разбера, защо на врата ти пише "Не замразявай повторно".


* Извадиш тавата да хапнеш малко, и като се почне едно изравняване...


* По телефона:
- Здрасти муцка, кво праиш?
- Ми на, унищожавам уликите, доказващи родствените ми връзки с хобитите.
- Кво?
- Кво, кво! Епилирам си краката!


* Фразата "Ти си последният човек, на когото бих искал да причиня болка", навежда на две мисли:
1. Този човек има списък.
2. Аз съм в този списък.

Анкета

Ще ходите ли на почивка това лято?

Да, избрал съм дестинация в чужбина Да, избрал съм дестинация в страната Ако ми дадат отпуск, може и да ида на почивка Не, нямам излишни пари
виж резултатите или