Код "Книга": Писателката Деси Нико, Алиса и петък вечер

Автор: Ирина Й., от 09.06.2017 0
Представяме Ви второто интервю в рубриката Код "Книга".

”Най-много за живота на хората можеш да разбереш в петък вечер”. Това е една от ключовите фрази в дебютния роман на авторката Десислава Николова, още позната като Деси Нико. “PoligrafF” се запозна на живо с писателката не в петък, а в четвъртък вечерта, когато бе бургаската премиера на книгата “Алиса и петък вечер”. И успяхме да научим повече за нея не само от представянето на книгата й, но и от самата авторка. Представяме Ви второто интервю в рубриката Код “Книга”.

”Алиса и петък вечер” е симпатично томче с любопитни житейски открития, за които писателката признава, че на повече от 90% са резултат от собствения й опит. За декор на своята премиера, Деси избра популярен бургаски бар, в духа на самия роман, започнат преди пет години, когато тя самата е била сервитьорка в столичен клуб. Страниците на книгата съдържат теми като зависимостите, любовта, секса, психологическите предизвикателства и въобще живота в 21-ви век. Днес 30-годишната авторка е вече женена, с дете, оставила в миналото щурата Алиса. Ето какво ни сподели за петък вечер, литературата и книжния пазар:

PoligrafF: Има ли разлика между петък вечер на 20 и петък вечер на 30 години?

Деси Нико: Хубаво е да има разлика. Ако петъчните ни вечери се развиват по еднакъв начин когато сме на 20 и десет години по-късно, когато сме на 30, значи вероятно пропускаме да се радваме на разнообразието, което съвременният свят ни предлага. Не е задължително всеки да има деца, например, ако не се чувства създаден за това, но според мен дължим на себе си да променяме начина си на живот от време на време. Да опитваме различни неща.

Р: За много творци произведенията са равностойни на рожба. Какви са приликите и разликите между това да създадеш творение и да създадеш и отгледаш дете?

ДН: Този въпрос е точно за мен в момента, тъй като времето ми се разпределя между грижите за двете ми “деца”: двегодишната ми дъщеря Далия и Алиса, която е на половин година, ако се ръководим от датата на издаване. Приликите: обожавам ги, защото са ми сбъднати мечти; мисля ги, тъй като аз съм ги създала, нося отговорност за тях, в същото време се старая да ги оставям самостоятелно да си се развиват, стоя отстрани и само им треперя да не паднат от пързалката... Но Далия за мен е съвършенство. Никога няма да приема по такъв начин нещо, което съм написала. Все искам да редактирам още, и още. И още. Творческият процес боли повече от физическото раждане, поне при мен беше така. Той си има своите тъмни периоди, докато едно дете носи само щастие.

Р: В книгата „Алиса и петък вечер“ е силно застъпена темата за зависимостите. От какво си зависима днес?

ДН: До момента цигарите са единствената зависимост, в която съм се потапяла и не съм успяла да изплувам. Надявам се и това да се промени. Може би все още не съм се мобилизирала достатъчно, защото за разлика от останалите наркотични зависимости пушенето съсипва само здравето, не влияе толкова на отношенията с околните.

Р: Съществува ли магическо лепило за „счупени момичета“?

ДН: Лепилото за счупени хора е точно толкова банално, колкото и “Капчица”. Щастливите хора не са онези, на които им се случват само приятни неща. Обикновено всичко зависи от това дали вътрешната ни нагласа е да бъдем щастливи или нещастни. Съответно никой не може да бъде счупен, освен ако сам не реши да се чувства така. И всеки може да се самозалепи, ако просто допусне, че е по силите му да го направи. Да се залепи САМ - това е ключовата дума в случая.

Р: А за „счупени сърца“?

ДН: Има хора - аз също съм такава - в които е заложена нуждата да се парят, да падат и стават, да се оплитат в проблеми. Чак след като преживеят какви ли не гадости, евентуално започват да ценят и спокойствието. Ние, тези хора, имаме неосъзната необходимост да ни чупят сърцето поне няколко пъти. Залепването се състои в осъзнаването, че безпроблемната връзка с човек, който не ни наранява, е всъщност по-интересна от проблемните отношения преди нея.

Р: Проектът „Как да стана успешен автор“ започва да набира популярност. А ти как откри „как да станеш успешен автор?“ И всъщност има ли универсална формула за успех в литературата?

ДН: Има два възможни аспекта в това да бъдеш успешен автор - творчески, да създаваш категорично стойностни творби, но също и чисто маркетингов, благодарение на който те достигат до повече читатели. За мен истинският успех е комбинация от двете. Според отговорите, които до момента съм открила за себе си, тайната на творческия успех е да се доверявам на собствения си стил и да бъда болезнено искрена над хартията. Читателите усещат, ако ги лъжеш. От гледна точка на популяризиране - програмата “Как да стана успешен автор” се занимава основно с това - първата и най-голяма крачка на писателя се изразява в приемането на мисълта, че няма нищо лошо да търси различни пътища към читателите, вместо да чака те да го намерят, да си вземат книгите от кашоните в мазето му и да го качат на пиедестал.

Р: Литературните видоетрейлъри са сравнително ново явление за България. Доколко е важна този вид презентация за успеха на една книга?

ДН: Аз направих трейлърите на “Алиса и петък вечер” защото се и интересувам от режисура, не толкова заради рекламата. Понякога думите не стигат, търся и визуални форми за изразяване. Но да, това си е атрактивен начин на представяне, стига да се направи по начин, достатъчно добре съобразен със спецификите на конкретната книга. Моята търпи един такъв съвсем кинаджийски трейлър, тъй като самата тя е много напрегната междустилова и междужанрова смесица, на места напомня и на киносценарий. Има книги обаче, които няма какво толкова да спечелят от подобна презентация.

Р: Като автор кое е най-ценно за теб? Наградата за дебютен роман, рецензиите от читатели или фактът, че книгата ти е изчерпана и предстои втори тираж? На кое от трите залагаш като показател за успех?

ДН: И трите са показатели, но мен частта с продажбите не ме вълнува на емоционално ниво. Просто не съм такъв човек, иначе сигурно щях да си търся по-доходоносна работа от писането. Наградата и мненията от читатели обаче - те надминаха очакванията ми и означават толкова много! Оказва се, че с моята Алиса много хора си намират отговорите, които си им трябват точно в момента. А Националната награда за дебют ми дава спокойствие, че книгата е оценена и на литературно равнище. Не мога да крия, това също е много важно за мен.

Р: Коя е последната книга, която те впечатли?

ДН: Наскоро прочетох нашумялата “Момичетата” на Ема Клайн. Очаквах нещо доста по-повърхностно като за такъв масов бестселър. Само че не е повърхностна. На показ са извадени грозни, притеснителни, зловещи тайни на душата. Харесвам такъв смел и характерен за автора стил, а Ема Клайн е и много млада. “Момичетата” се популяризира като книга за Чарлз Менсън, но всъщност вдъхновеният от него герой е натикан някъде в периферията, на преден план са поставени дълбоките психологически терзания на младите жени.

Р: Хартиено тяло или електронна книга?

ДН: Уважавам идеята за електронните книги, тъй като според моите наблюдения те върнаха у много хора желанието за четене. С четците пестят време за търсене на книги по книжарниците, успяват да уплътнят и времето, което им остава в излишък покрай други дейности - пътувания с метрото, например. Самата аз обаче все още си чета на хартия и не смятам скоро да се разделям с нейната миризма.

Добави в Svejo

Коментари (0)


Моля, въведете анти спам кода от картинката

Презареди  

Poligraffски погледнато

Един Студентски фестивал без китари не може! През уикенда Бургас бе…
» архив

Poligraffски забавно

* Блондинка се вози в експериментално такси, управлявано от робот, и си разсъждава на глас:
- Това е толкова странно, машина да управлява такси!
Роботът отговаря с метална интонация:
- Госпожо, аз бях бизнес робот от най-висок управленски клас. Работил съм за НАСА и ЦЕРН.
- И сега караш такси???
- Да, госпожо. Съсипаха я тая държава.


* В автобус до момиче с татуировка седи възрастна жена и удивено я разглежда.
- Бабче, за първи път ли виждаш татуировка?
- Момиче, виждала съм повече татуировки от татуист, но 25 години съм живяла в Китай и не мога да разбера, защо на врата ти пише "Не замразявай повторно".


* Извадиш тавата да хапнеш малко, и като се почне едно изравняване...


* По телефона:
- Здрасти муцка, кво праиш?
- Ми на, унищожавам уликите, доказващи родствените ми връзки с хобитите.
- Кво?
- Кво, кво! Епилирам си краката!


* Фразата "Ти си последният човек, на когото бих искал да причиня болка", навежда на две мисли:
1. Този човек има списък.
2. Аз съм в този списък.

Анкета

Ще ходите ли на почивка това лято?

Да, избрал съм дестинация в чужбина Да, избрал съм дестинация в страната Ако ми дадат отпуск, може и да ида на почивка Не, нямам излишни пари
виж резултатите или