В навечерието на 24-и май едно българско издателство стартира благотворителна инициатива. Тя включва реализирането на един от най-знаковите български романи – „Под игото“ на... „шльокавица“. Проектът е замислен като демонстрация против „затриването“ на българския език и писането на латиница. За всяка продадена бройка, от Издателство “Жанет 45” ще даряват по две български книги на училища и читалища в страната.
От издателството споделят, че целта на кампанията е да покаже, че „употребата на шльокавица е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура“. Съвсем естествено, томчето предизвика бурни реакции в социалните мрежи и медиите.
В най-голямата читателска група във „Facebook“ събитието бързо се превърна в основна тема на разговор и постовете започнаха да се нижат един след друг. Някои поздравяваха издателството за куража и изобретателността, а други осъждаха посегателството върху един от най-свещените текстове в българската литература.
В действителност изборът на произведение е спорен, но и много символичен. Именно Иван Вазов се смята за един от най-големите защитници на родната ни реч, с неговата борба срещу чуждиците и автентичния език в произведенията му, често неразбираем за съвременното поколение. В това отношение посланието на издателите наистина получава дълбок смисъл.
Паралелно с това обаче благотворителната инициатива е и чудесен маркетингов трик, в навечерието на книжния празник и най-голямото книжно изложение за годината – Пролетния базар в столицата. Инвестицията в тираж от 500 бройки, всяка от които на цена от 10,00 лева, няма да реализира сериозна печалба, още повече предвид благотворителната цел. Кампанията обаче бързо популяризира самото издателство, както и останалите книги от каталога му.
Но ако оставим цинизма на страна за миг, „Pod igoto“ наистина е явление, способно да събуди широка дискусия. Макар и резултатите от нея са доста съмнителни. Всъщност тези, които ще отидат до книжарниците и ще купят книгата, тези които ще я коментират и обсъждат, тези които ще разберат и оценят или отрекат посланието ѝ, те не са точният обект на кампанията. Те не са същите онези онлайн потребители, които пишат „zdr, kpr“ и оплакват „kletata maika balgariq“.
Хората, които обсъждат кампанията в литературните форуми и групи, те по правило обикновено пишат на кирилица. И в повечето случаи са доста грамотни. Те ходят по книжни премиери, имат карта за библиотеката, познават съвременната българска литература и световната класика, отделят от семейния бюджет за книги и културни мероприятия. Те осъждат „шльокавицата“. Те вече се борят.
Онези, другите, които пълнят социалните мрежи с полуграмотни коментари на латиница, които под „пълен член“ разбират нещо не особено прилично, които виждат книгите като интериорен аксесоар и допринасят за черните статистики, те няма да разберат посланието. Или ще си кажат: „Qko“, може би дори ще купят книгата, но дали ще я прочетат, това е друг въпрос.
Въпреки това, подобни кампании все пак представляват лъч надежда, защото, превръщайки се в медийна сензация, те все пак достигат до голям брой хора. И дават тема за размисъл. Но най-вече – насочват фокуса на обществената дискусия върху важните неща – културата, изкуството, стремежa към знания.
И ако трябва да перифразираме прочутия цитат от „Под игото“ – „читателите, читателите – те да са живи“. Макар и те да са вече в правия път, техните размисли по подобни теми могат да привлекат и други „към светлата страна“ .
*Публикацията е част от най-новата рубрика на “PoligrafF’
- Код “Книга”
Коментари (0)