Националната агенция за приходите (НАП) напомня на своите клиенти, че съгласно чл.169, ал.5 (в сила от 04.03.2014 г.) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с постъпила сума по сметки на НАП за данъци или осигурителни вноски се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне, на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.

Това на практика означава, че ако е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и  на 08.03 лицето нареди сума по сметката на НАП за данъци, то сумата ще погаси задължението по ГДД, независимо че срокът за плащане на това задължение все още не е настъпил. Ако платената сума е наредена с цел плащане на задължение за данък върху добавената стойност (ДДС) за месец февруари, но справката-декларация (СД) по ДДС се подаде след извършване на плащането (напр. 11.03.), към момента на възникване на задължението няма да има сума, която да погаси същото, тъй като на основание чл.169, ал. 5 от ДОПК, сумата вече е погасила задължението по ГДД  и в случай, че до 14.03 не постъпи друга сума, върху задължението за ДДС ще се дължи лихва за забава.

В тази връзка, от Приходната агенция обръщат внимание, че от значение за коректното погасяване на задълженията е редът, по който се извършва деклариране и плащане на задълженията.

В конкретния пример, ако СД по ДДС за месец февруари е подадена на 07.03, то при постъпване на платената сума на 08.03 лицето ще има две задължения за данъци – по СД със срок на плащане 14.03 и по ГДД със срок на плащане 31.03.

В съответствие в разпоредбите на ДОПК, сумата ще погаси задължението, срокът на плащане, на което изтича най-рано, а именно това по СД по ЗДДС.  По този начин ще се избегнат неблагоприятни последици като начисляване на лихва, просрочване на задължение и др.