Здравната система хвърли пациенти и лекари един срещу друг, коментират медици. В интервю за БТА главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков каза, че намалението на средствата за здравеопазване ще доведе до още по-затруднен достъп до медицински услуги и съответно до по-лошо качество. Лекарят припомни, че в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. за медицински дейности са предвидени 2 145 268 000 лв. Това е със 141 млн. лева по-малко в сравнение с 2010 г., посочи медикът. Тези средства не включват обезпечаването на денталната дейност, заплащането на медикаменти и консумативи, отбеляза още той.

Спешната медицинска помощ у нас е в трагично състояние, изразено в недостиг на средства, остаряла техника, липса на кадри, коментира д-р Ленков. В съседна Румъния спешната помощ е на светлини години от нашата, при необходимост там за оказване на спешна помощ се използват хеликоптери, което у нас остана само в сферата на идеите, а линейките са оборудвани по германски стандарт, с възможност за хирургически интервенции. Спешната медицинска помощ е базата, на която стъпва здравеопазването, тя е основата на пирамидата, а когато една основа е нестабилна, нестабилна е цялата пирамида, е позицията на д-р Ленков.

Той припомни, че спешната помощ у нас е на бюджетно финансиране, отпусканите средства са малко и от там и заплатите, които се формират са най-ниски. Според експертите средно на месец лекар в спешната помощ получава около 600-700 лв. заплата, един общопрактикуващ лекар заработва поне 1 000 лева месечно, а един лекар специалист - 1 000 - 1 500 лева. В Университетска болница "Свети Иван Рилски" в София, например, средната заплата на един лекар ординатор в болничната помощ е 640 лв., а на началник отделение - 750 лв., коментира за БТА доц. Таня Кунева, ръководител на Катедрата по професионални болести към Медицински университет - София.

Друг съществен проблем в сферата на здравеопазването е липсата на перспектива за кариерно развитие в областта на спешната помощ, както и сериозно текучество на кадри, каза главният секретар на БЛС. Той обясни, че обикновено в спешната помощ започват работа младите лекари без специалност докато намерят по-подходящо място. Има районни спешни центрове, където няма лекари и цялата медицинска дейност се поема от фелдшери, които в момента са с неуреден статут, отбеляза д-р Ленков.

Според него ситуацията в първичната извънболнична медицинска помощ в момента също не е устроена добре. Много често, за да не минават през общопрактикуващите лекари, особено в почивни дни и през нощта, пациентите отиват в спешния център, където получават медицинска помощ, тъй като там няма как да бъдат върнати, независимо от това дали са осигурени или не. Получи се така, че държавата "разтовари" до голяма степен джипитата, коментира д-р Ленков.

От друга страна, общопрактикуващите лекари са излишно натоварени с много писане, което им отнема от времето за обстоен преглед и консултация на пациентите. Изискването сега да се групират за спешни повиквания и да дават дежурства допълнително ще ги натовари, смята медикът. Положението на лекарите специалисти в доболничната помощ също не е цветущо - те получават 35% от заработеното, коментира д-р Димитър Ленков. От 15,50 лв., които НЗОК заплаща за един преминал пациент през диагностично-консултативен блок, един лекар специалист получава 5 лв. Останалите средства остават за издръжка на ДКЦ-то, уточни той.

Преди години, престоят на пациентите в болница бе средно две седмици, като освен основното заболяване по диагноза, се лекуваха и придружаващите заболявания, посочи доц. Кунева. Сега лекарят е принуден да лекува само заболяването, за което пациентът е постъпил в болница, и не може да му назначи нито изследвания, нито да му предпише лекарства за други оплаквания, защото средствата, отпуснати по Здравната каса не стигат дори за едната клинична пътека, коментира тя.

Според доц. Кунева всичко в сега действащата здравна система е ограничено в определени финансови рамки и принуждава лекарите да работят и мислят като търговци. Не може да лекуваме пациентите съобразно постулатите на медицината, а трябва да се съобразяваме с финансовите разпоредби и след това хората твърдят, че лекарите станаха меркантилни, отбеляза тя. И как да не са, след като накрая, когато се изчисли всичко по клинични пътеки, лекарите все са в преразход и трябва да пишат обяснения защо са на минус, посочи доц. Кунева.

Таня Кунева даде пример с пневмонията, при която пациентът трябва да лежи в болница 7 дни. Един леглоден е 65,50 лв. или близо 460 лв. за целия престой. Клиничната пътека по здравната каса за миналата година е била 385 лева, а тази година е увеличена на 410 лева, поясни специалистът.

"Е, как лекарите да излизат на плюс. На загуба сме още в момента, в който приемаме пациента. Заради заплащането сме принудени да правим неща, които не е редно да прави един лекар, защото заплащането ни е свързано със заработената дейност. Вкарват ни в рамки, които ни принуждават да лекуваме на ръба на закона", каза доц. Кунева. Стана така, че здравната система хвърли пациентите и лекарите един срещу друг, коментира още тя.

По думите на д-р Ленков във всички европейски държави има реално остойностяване на медицинските дейности и се прилага индивидуално лечение за всеки пациент. Ако си здравноосигурен държавата плаща лечението ти, което е в размер на разходените от болницата средства, а ако не си - трябва сам да платиш тези средства, поясни той. У нас НЗОК налага финансова рамка и плаща определена сума, защото толкова са парите, а реално лечението струва двойно повече, отбеляза д-р Ленков.

Това ни принуждава да лекуваме примерно бронхопневмонията с гентамицин, който се използваше в подобни случаи преди 30 години, защото струва 4,50 лв, а една ампула от съвременните лекарства е не по-малко от 20 лева, допълни доц. Таня Кунева. По данни на Световната здравна организация от 2006 г. в България годишно се отделят на глава от населението 283 долара за здравеопазване За сравнение в Гърция са 2700 долара, в Чехия - 1600 долара, Унгария - 1500 долара, Полша - 1300 долара, Румъния - 800 долара, посочиха специалистите.

В Германия за здравеопазване се отделят 11 процента от брутния вътрешен продукт, във Франция - 10 процента, в Румъния - 8 процента, а в България едва 3,76 процента, припомни главният секретар на БЛС. Здравеопазването трябва да бъде приоритет на всяко едно управление, заяви д-р Ленков. "Няма друга държава в Европа, която да заделя толкова малко средства за здравеопазване. Не се работи с 3,76% от БВП за здраве. Медицината е дейност, която е скъпа навсякъде", коментира медикът.        

Източник: Vesti.bg