Днес бе представено новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. То показва подобряване на реализацията на висшистите у нас, но големи различия в доходите, безработицата и заетостта, според различните направления.

Според данните в рейтинговата системата за тази година, делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години спада до 2,91% от 3,38% през миналата година и от над 4% през 2013 година, съобщиха от МОН. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 21,5% от над 23% през миналата година и от близо 25% през 2015 година.

В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 48,56% от 47,34% преди година. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1 075 лева при 1 020 лева през миналата година и при нива от под 900 лева през 2013 година.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело. Безработица от над 4% е регистрирана единствено в 3 професионални направления -  Религия и теология, Социални дейности и Материали и материалознание. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите Туризъм (19,29%).

Десетте професионални направления с най-високи средни доходи сред завършилите са: Информатика и компютърни науки; Математика; Комуникационна и компютърна техника; Обществено здраве; Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми; Металургия; Военно дело; Фармация; Медицина; и Електротехника, електроника и автоматика. Завършилите Информатика и компютърни науки в Софийския университет и Администрация и управление в Американския университет се отличават със среден месечен облагаем доход от над 3000 лева. 

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията Медицина (5,57), Фармация (5,51) и Стоматология (5,46). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направленията Животновъдство (4,29), Материали и материалознание (4,40) и  Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (4,40).

Данните в рейтинговата система показват, че броят на студентите във висшите училища през 2017 година намалява с над 10% в сравнение с 2013 година. Най-голям е спадът в броя на студентите в професионалните направления Икономика и Администрация и управление. В същото време се наблюдава съществено увеличение в броя на студентите, които се обучават в професионалните направления Медицина и Здравни грижи.

По думите на министъра предстои промяна и на постановлението на Министерския съвет, с което се регулира приема. В приоритетните направления с най-голям очакване недостиг на кадри за пазара на труда ще бъдат включени химическите, физическите науки, химични технологии, религия и теология и материали и материалознание. В момента за такива направления в постановлението са посочени математика, информатика и компютърни науки и комуникационна и компютърна техника.