Това не е по силите нито на КГБ, нито на ЦРУ. Фейсбук знае всичко за членовете си. Дори и онова, което те отдавна са изтрили. Или поне са вярвали, че са го направили. Оказа се, че социалната мрежа събира абсолютно всички данни на потребителите си, дори и онези, които те отдавна са изтрили, за да ги събере в досие.

Концернът е работлив - за всеки потребител се събира средно по една страница информация на ден. Макс Шремс е на 24 години и следва право във Виена. Той е един от 800-те милиона членове на фейсбук. Регистрирал се е в мрежата преди 3 години. Преди известно време полюбопитствал да види какви данни събира фейсбук за него, след като некоректното им отношение към личната информация на потребителите все по-често е тема в медиите.

През юни попълнил формуляр с искане да види досието си и го праща по мейла. Настоял всички съхранени за него данни да му бъдат пратени на хартия. Такива са правата на всеки потребител в интернет. Многократно администраторите отказвали да изпълнят молбата му под най-различен претекст. Казват му, че не е в мрежата с истинските си данни и не могат да дават информация на фалшиви профили. Когато е в техен интерес, хората зад фейсбук могат да бъдат и пределно коректни, смее се студентът.

Всъщност в мрежата той е бил регистриран с името Макс Шремс вместо с цялото си първо име Максимилиан Шремс. Освен това го изписвал на кирилица. Наложило се да мине на латиница."Бях упорит, а и имах време. Пращах молбата си отново и отново. Същото правеха още 15 приятели от факултета. Един хубав ден получих диск от Калифорния с досието си във фейсбук. Сложих го в компютъра и пуснах информацията от него да се разпечатва. Щях да припадна.

496 MB данни, или 1222 страници! Всичко за мен в най-дребните детайли бе съхранено и обработено от някого в концерна. Досието ми е разделено на 57 глави с различни теми", разказа Шремс пред германската телевизия. "1222 страници - такова досие един обикновен гражданин няма нито в КГБ, нито в ЦРУ", казва още студентът. В информацията за себе си той открива и глава "Съобщения". В нея са запазени абсолютно всички получени и пратени някога новини, независимо че Шремс е изтрил голяма част от тях. Оказва се, че фейсбук никога не трие!

Освен архивирания чат в диска се съдържа подробна информация за всички места, от които Шремс се е логвал в мрежата, информация за браузъра, който е ползвал, статусите му."Това, което тази мрежа прави, е напълно забранено! Затова реших да ги съдя", разказва студентът по право. Това е възможно едва отскоро, тъй като фейсбук до преди година няма юридическо представителство в Европа. Сега то се намира в Ирландия и мрежата трябва съответно да спазва ирландските закони за защита на информацията. А те са съобразени с нормите на ЕС.

Макс Шремс и състудентите му основават организацията “Европа срещу фейсбук” (www.europe-v-facebook.org). Целта им е да накарат възможно най-много потребители на фейсбук да поискат повече прозрачност и спазване на законите. В сайта подробно е обяснено как всеки може да поиска досието си.

След като Шремс разгледал подробно диска, видял, че в него няма информация за качваните видеоклипове, за бутона лайк, който е натискал, нито за снимките, на които е бил разпознаван от приятели. Настоял да получи и тази информация, но му отказали с мотива, че това е "фирмена тайна". "Моето лице не е ничия фирмена тайна, така че продължих да се боря с тях", разказва виенчанинът. Междувременно фейсбук е залят от искания на потребители да си видят досието Шремс и последователите му са публикували подробни указания как може да стане това. По принцип менюто с бланката за заявление е толкова скрито, че може да се намери само след упорито търсене.

След като заявлението е подадено, фейсбук има право да се бави не повече от 40 дни с отговора си. През последните седмици обаче толковахора са последвали примера на Шремс, че концернът започна да праща писма с извинение, че не може да спази срока. "Това не е позволено. Срокът е срок. Фейсбук не може сам да го определя", обяснява обаче Шремс. Той и състудентите му продължават борбата. "Истински интересно става при връзките - кой кого познава. Това е цял океан от информация. Дискът, който получих, е само върхът на айсберга", казва младежът.

Защо фейсбук не трие данните и какво възнамерява да прави със стари съобщения, не е ясно. Може би става дума за техническа грешка, предполага Шремс. Дори и да е така, тя показва изключителна немарливост към личните данни на потребителите. Това се подкрепя и от необичайния начин, по който Шремс получил информацията за себе си. Дискът бил пратен с обикновена поща, без дори да е закодиран с парола. Всеки би могъл да го прочете. Максимилиан и състудентите му подават жалбата си в ирландската агенция за защита на личните данни. В нея работят не повече от 20 души. Сега те са натоварени с борбата срещу световния концерн.

Ако ирландците не бяха реагирали, то със защитата на студентите трябваше да се заемат институциите на ЕС. Но ирландската служба си върши работата - преди седмица обяви, че ще има обиск в офисите на фейсбук, за да видят как и какви данни съхраняват. Паралелно с това тя разглежда и всяко оплакване, подадено срещу социалната мрежа. Шремс вече е формулирал общо 22 обвинения и според някои битката му с концерна изглежда предрешена - вероятно в крайна сметка фейсбук ще трябва да плати 100 000 евро глоба. Шремс далеч не е такъв оптимист.

 "Офисът в Ирландия всъщност е само пощенска кутия. Чрез него спестяват данъци. Но истинското представителство е в САЩ. Там са и сървърите, които няма как да бъдат прегледани. Според европейското законодателство проверката на фирмата тук трябва да е оповестена предварително. Фейсбук знае от два месеца, че ще има посещение от комисията за защита на данните в офисите си, и вероятно вече е пратил всичко важно в САЩ. Така че кой знае какво няма да бъде намерено. Но едно е ясно: според европейското право концернът незаконно е съхранявал данни, които потребителите са изтрили", казва студентът. И се готви да продължи битката докрай.

Източник: в. "24 часа"