Юли 2019 г. е бил най-горещият регистриран месец в историята, измествайки от тази позиция дори юли 2016 г., когато имаше силно влияние на явлението Ел Ниньо. Предходният месец е бил с около 0,56°C по-топъл от средната глобална температура в периода между 1981 и 2010 г.

Това показват данните на Европейската програма за климатичните промени „Коперник“, цитирани от екоорганизацията WWF България. Екстремните жеги, очаквано, доведоха до няколко извънредни природни явления, като най-високите температури в Аляска, те улесниха безпрецедентните пожари в Арктика и предизвика масово топене на ледената покривка на остров Гренландия.

„Месец юли обикновено е най-горещият в годината. Но този юли беше най-горещият, регистриран някога. Годините между 2015 и 2018 са били четирите най-топли в човешката история. Ако продължим да увеличаваме емисиите парникови газове, които оказват негативно въздействие върху температурите на Земята, ще продължим да отбелязваме и такива рекорди“, казва Жан-Ноел Тепо, ръководител на програмата „Коперник".

Най-надеждното средство за противодействие на горещите вълни и жегите е водата, коментират от WWF. За съжаление, на нея също може да се разчита все по-малко. Ново проучване на Световния институт по ресурсите установи, че от 1960 г. насам изземването на водата в глобален мащаб е нараснало двойно заради засилващото се търсене – предимно за нуждите на земеделието и промишлеността.

Институтът публикува и изследване на най-силно изложените на воден стрес държави. Оказа се, че 17 страни – дом на една четвърт от световното население, са подложени на „свръхвисок воден стрес“. По-голямата част от държавите в Южна Европа като Гърция, Кипър, Италия, Испания и Португалия, както и традиционно дъждовната Белгия, попадат в категорията на страни с „висок воден стрес“, включваща 44-те най-засегнати държави на планетата. Това означава, че техните водни ресурси намаляват със средно 40% на годишна база. България се нарежда на 54-о място по нива на воден стрес в света.
 
Природозащитната организация WWF предупреждава, че водният стрес представлява сериозна заплаха за човешкия живот, поминък и бизнес стабилност. Причината е, че нарастването на населението, социално-икономическото развитие и урбанизацията увеличават потребността от вода, докато климатичните промени влияят на динамиката и количеството на валежите.
 
Дванадесет от 17-те страни, които са най-силно изложени на риск от липса на вода, се намират в Близкия Изток и Северна Африка. Районът е горещ и сух, а промените в климата представляват допълнително предизвикателство за тях. Световната банка установи, че в резултат от това тези държави ще претърпят икономически загуби на стойност между 6 и 14 % от БВП до 2050 г.