Общините са най-потърпевшата публичнаинституция през периода от 2009 до 2012 г., като основните причини за това саикономическата криза и провежданата държавна финансова политика у нас. Товазаяви проф. д-р Стефан Иванов от Института за икономически изследвания при БАНпри представянето на основните изводи, анализи и прогнози в Годишния доклад научените за 2013 г.

Според него правителството и местната власт не са разчелиправилно първите признаци на кризата през 2008 г. и не са реагирали на влошенатаикономическа среда.В резултат на това, както и на сбърканиямеханизъм на разпределение на държавните трансфери, общо за тези 4 годиниобщините са загубили средства в размер на 3 млрд. лв., съкратили са местнитеуслуги, основно в благоустройството и поддържането на второстепенните пътища, и са увеличили просрочените сизадължения, подчерта проф. Иванов.

Годишно приходите в общинските бюджетинамаляват с около 1 млрд. лева, като 30% от тях се дължат на провежданатадържавна политика, добави той.За да се излезе от тази патоваситуация и състояние на бъдещ фалит, правителството трябва да започне за изпълнява програмата си задецентрализация, както и да се потърсят нови източници за собствени приходи, коитода намалят зависимостта на общините от държавната финансова подкрепа, смятатучените от Института за икономически изследвания при БАН.

Според тяхповишаването на местните данъци и такси не е решение на проблема, защото товаби означавало например да се натоварят гражданите с 3-4 пъти по-висока таксасмет. Може обаче да се преразпределят повече средства в полза на общините отсъбраните приходи от данъка върху доходите на физическите лица или отпоземлената собственост чрез въвеждане на данък върху обработваемите земи игори. Главнотое да се промени механизмът на разпределение на държавните трансфери, коитопривилегироват едни общини за сметка на други, подчерта проф. д-р СтефанИванов.

Исканията за „развързване на кесията”на държавата са справедливи, но пагубни за икономиката и обществото, заяви пъкд-р Емил Калчев от Института по отношение състоянието на фискалния сектор унас.

Според него увеличените разходи от края на 2009 г. и последвалите мерки запокриване на бюджетните дефицити са понижили нивотона фискалния резерв от рекордните 12 млрд. лв. през октомври 2008 г. към „санитарния“минимум в момента от 4.5 млрд. лв. В същото време държавният дълг расте с близо1 млрд. лева на година.Колкото повече намаляватсредствата за активна икономическа политика, в пъти повече расте нивото наразходи и дефицити в социалния сектор, подчерта д-р Калчев. Данните от докладасочат, че делът на социалното осигуряване и грижи през 2012 г. е нарастнал с 8процентни пункта спрямо 2007 г., а дефиците – с над 3 млрд. лева.

Отделно, тезиразходи са повече от 2 пъти по-високи от разходите за заплати в държавата инадхвърлят с над 2.5 пъти разходите за издръжка.Препоръката на учените еновото правителство да продължи политиката на фискална стабилност, тъй като тяне е причина за бедността на българите, а това, че икономиката не можа да сработи.Необходимо е да продължат и реформите в социално-осигурителния сектор, както ив администрацията, която не работи добре и харчи прекалено много пари, смята ипроф. д-р Митко Димитров, директор на Инстититута за икономически изследванияпри БАН.