Той е с два ампутирани крака, но ръцете му са силни, може да се обслужва сам и може да работи всичко, което изисква ръчен труд.
60-годишният Валентин Райков вече месец живее в бургаска болница, макар да не се нуждае от лечение вече. Над него са се смилили медиците от Клиниката по съдова хирургия. Бургазлията се обърна към медиите с молба за помощ. Той търси съдействие, за да бъде настанен по-бързо в социален дом. Надява се и да си намери работа.
"Годишно имаме по няколко такива пациенти, които престояват с месеци. Нямат близки, или са изоставени от тях. По обясними причини не можем да настаним друг пациент в стаята на Валентин, а тя е с четири легла. Имаме чакащи пациенти за операция, така се блокира работата ни, а и самият той не иска да остава в болницата", обяснява началникът на Клиниката - доц. Валентин Василев.
Самият Валентин е с два ампутирани крака, но ръцете му са силни, може да се обслужва сам и може да работи всичко, което изисква ръчен труд. Твърди, че не желае да бъде в тежест и се чувства неудобно, че продължава да пребивава в болничното заведение. Подчертава, че може сам да се грижи за себе си и би се чувствал добре навсякъде, където му дадат работа.
По времето на соц-а Валентин тръгнал да бяга от България. Заловили го на границата и го прибрали в затвора. Там изкарал 8 години. Тези години са татуирани на тялото му - спомен от "академията", както нарича затвора той. После се оженил, създал деца. Работил като сапунер в бургаския завод "Камбана", но дошла 2000-та година, заводът затворил и го съкратили.
С жена му се преместили в село Брястовец, откъдето била родом тя. Той се хващал за каквато и да е работа - основно по строителни бригади. Нещата в семейството не провървели, развели се. Валентин останал на улицата, започнал да пие, да боледува. Първо загубил единия си крак, сега - втория. От него не се интересува нито бившата му жена, нито децата му.
"Много искам да бъда настанен в социалния дом в село Горица, чувал съм много добри неща за там, но все ми казват, че няма места. Бил съм в един друг дом, още когато бях само с един отрязан крак. Там е дом на ужасите, не искам да си спомням за това място. Казах на директорката - дай ми да работя, нещо да правя, картофи ли ще беля, ръцете ми са здрави, а тя ми отказа. "Болен си" - вика, не мога да ти дам да работиш", обяснява мъжът и моли за съдействие.
Благодарим ти, че си тук и че предпочиташ нашите новини!
Посещавайки PoligrafF.NET, ти подкрепяш свободата на словото и независимата журналистика.
Ние имаме нужда от твоята помощ, за да продължим напред!
Всяко дарение ще бъде предназначено за екипа на PoligrafF.NET.
Дари сегаБанкова сметка
Име на получател: Пи Ар Авеню ООД
IBAN: BG14FINV91501004501513
BIC: FINVBGSF
Основание: Дарение за PoligrafF.NET
Редакцията на "PoligrafF" не носи отговорност за коментарите под новините. Коментарите подлежат на администраторски контрол като всички нецензурни, расистки, обидни и рекламни коментари ще бъдат изтривани.
Добави коментар