Дизелът ще поскъпне с 20% и ще изпревари цената на бензина, данъците за коли ще скочат и корпоративният данък ще се "хармонизира" със средния в Европа, ако влязат в сила гласуваните вчера в Европарламента две резолюции за нови директиви на ЕС, предложени от Европейската комисия, пише в. "СЕГА".

И по двете България официално се противопостави, но гласовете на нейните евродепутати бяха твърде малко, за да променят резултата при вота. Евродепутатът Ивайло Калфин (БСП) призова правителството на Бойко Борисов да се възползва от правото си на вето в Съвета на ЕС и да спре влизането в сила на директивата за горивата, която в момента има незадължителен характер.

Според него "повишаването на цените на горивата вследствие на допълнителното облагане ще се усети най-силно в енергийно зависими държави със слаба икономика като България. То би довело до допълнително свиване на производството и до още по-голямо отдалечаване на българите от европейския стандарт на живот". По тази директива нашата страна изрази несъгласие заедно с Испания, защото вижда нарушение на принципа за субсидиарност, т.е. на правото на държавите да определят данъчните си политики.Европейският парламент прие изравняване на ставките на всички видове горива до 2025 г., което ще доведе до чувствително поскъпване на дизеловото гориво, ползващо се с данъчни отстъпки заради по-добра енергийна ефективност.

След преходния период изчисляването на акциза ще се основава на два компонента - енергийно съдържание и количество въглероден двуокис при изгаряне. Комисията настоява за всеки тон СО2 да се начисляват по 20 евро такса, което би означавало 20 млрд. евро допълнителни приходи годишно в държавните бюджети на целия ЕС. Постепенно ще отпаднат облекченията и за пропан-бутана и метана, използвани масово като горива за таксиметровия и масовия градски транспорт, защото и те отделят СО2.

Обмисля се по-нататък да бъде обложен с акциз и токът, използван за зареждане на електрически и хибридни автомобили, тъй като производството на електричество също невинаги е "екологосъобразно". Освен това Европарламентът гласува "данъците за покупка и регистрация на леки автомобили и годишният данък за притежание на лек автомобил да се хармонизират и да се определят единствено според емисиите на CO2 на превозните средства".

Проектодирективата за общи данъчни основи за корпоративните данъци срещна съпротивата на още повече държави заради нарушаване на принципа за субсидиарност. Освен България срещу нея се обявиха Великобритания, Ирландия, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Холандия и Швеция. Затова тя има по-малко шансове да бъде одобрена от Съвета на ЕС и да влезе в сила, макар че събра голямо мнозинство в Европарламента - 452 срещу 172 гласа при 36 въздържали се. Идеята е основата на корпоративния данък да се изчислява във всички държави по една формула: 45% върху активите, 45% върху разходите за труд и 10% върху продажбите.

Освен това се предвижда транснационалните компании да плащат данъците си в страната, където са регистрирани, включително и за своите дъщерни дружества в други държави. След това ще се извършва разпределение по държави в зависимост от дела на дружествата. По този начин например "ЧЕЗ-България" ще внася данъците си в Прага, а нашата държава ще чака да й бъдат преведени оттам. Ще има 5-годишен преходен период, през който централизирането на данъците в държавата на фирмата майка няма да е задължително. След това е възможно правилото да бъде въведено за всички фирми, включително и за малките и средните предприятия, опериращи в повече от една държава.

В момента корпоративният данък в България е най-ниският в ЕС - 10%. Промяната само на основата му няма да го повиши, но в резолюцията бе посочено, че след пробния 5-годишен период може да се помисли и за хармонизиране на ставките. Не бе прието предложение още отсега да се определи минимална ставка от 25%. Идеята е да се премахне данъчната конкуренция, която едни депутати определят като данъчен дъмпинг, а други смятат за икономически стимул.

Най-горещи привърженици на хармонизацията на данъците в ЕС бяха евродепутатите от левицата, които обаче не получиха подкрепа от българските си колеги. Ивайло Калфин обясни отклоняването си от партийната дисциплина по следния начин:

"Данъците в България са ниски, но се облага всичко, така че разширяване на данъчната основа практически е невъзможно. Ниските данъци у нас по принцип могат да привлекат многонационални компании, които да предпочетат да изнесат основната си облагаема дейност, включително активи и работни места, у нас. Аз се противопоставям на доклада на Европейския парламент по проектодирективата, тъй като в него в последния момент бяха внесени поправки за обсъждане на хармонизиране на ставките и за данъчната конкуренция. Те са правомощие на страните членки, а не на ЕС".