Операта от Джузепе Верди "Трубадур" отново ще събере на една сцена най-добрите певци на Държавна опера – Бургас, популярни извън границите на страната. Специално за спектакъла от няколко дни в Бургас е звездата на скопската опера Марян Йованоски, който е на щат в тукашния оперен театър. Йованоски идва след дебюта си в ролята на „Риголето“ в родната си Македония, където предизвика фурор в новото си амплоа.

Успехът му в тази роля е бил предречен от директора на Държавна опера – Бургас Александър Текелиев преди години по време на прослушването за работа в институцията, на който баритонът се е явил именно с ария от „Риголето“. В петък вечер, от 19:00 часа, обаче Йованоски ще влезе в ролята на граф Ди Луна. 

Друго откритие на бургаската опера, Йоана Железчева, ще изпълни партията на Ленора. Ще й партнира Даниела Дякова като Азучена. Басът Делян Славов ще видим като Ферандо. Още едно познато име е Даниел Дамянов, който ще изпълни ролята на Манрико. На сцената ще видим още и Лина Пеева, Любомир Тодоров, Николай Николов, Вълю Тотев. Диригент ще бъде маестро Иван Кожухаров.

Части от „Трубадур“ са поставяни в България още в началото на оперното изкуство у нас – през 1914 г. Верди написва музиката (през 1852 г.) само за 29 дни. Първата й премиера е през януари 1853 г. в театър „Аполо“ в Рим.  Либретото на операта е стъпило върху едноименната драма на Гарсия Гутиерес. Циганка омагьосва по-малкия син на бащата на граф Ди Луна, заради което е изгорена на клада.

Нейната дъщеря се е заклела да отмъсти на графа и открадва детето. Старият граф, умирайки от мъка, заклева по-големия си син да намери своя изгубен брат. Мисията останала неизпълнена, докато постепенно трагедията е била забравила. До момента, в който графът, по-големия брат, се изправя пред политическия противник и съперник в любовта трубадурът Манрико. Двамата се заричат да се явят на дуел по между си. 

Майката на Манрико, циганката Азучена, разказва на сина си, че бащата на граф Ди Луна е изгорил майка й на клада. Разказва как се е опитала да отмъсти, открадвайки детето на стария граф с намерението да го изгори в огъня. За свой ужас, тя хвърля в бързината собствения си син. Манрико започва да изпитва съмнения дали е истински син на Азучена... В това време вестител донася писмо, че любимата му Ленора, излъгана, че той е убит в дуел, ще постъпи в манастир. Опитвайки да я разубеди, пред манастира среща отново граф Ди Луна. Графът опитва да провали церемонията по замонашване на любимата си, но Манрико отвежда със себе си младата жена. 

 Войниците на графа обсаждат крепостта Кастелор, в която са се затворили Ленора и Манрико. Графът се готви да атакува. В това време войниците му залавят блуждаещата наблизо Азучена. Ферандо познава дъщерята на старата циганка, откраднала преди години детето. Азучена моли да я пуснат да намери сина си. Но графът я осъжда на смърт за някогашното й престъпление. Манрико вдига на крак своите воини, за да спаси майка си.

 Войската на Манрико е разбита, а той и Азучена са пленени. Ленора опитва да спаси своя любим, като обещава да стане жена на графа. Ди Луна й разрешава да види Манрико за последен път. Но преди да влезе в кулата на затвора, Ленора поглъща отрова. В сетния си час тя моли Манрико да бяга, но в скръбта си по любимата той остава с безжизненото й тяло. Графът влиза в затвора и съзира мъртвата Ленора. Заповядва да хвърлят Манрико на кладата. Пробудена от гласа на сина си, изнемощялата Азучена търси сина си. Граф Ди Луна тържествено сочи кладата. Скоро с ужас разбира от Азучена, че е станал причина за гибелта на родния си брат.

Така родът Ди Луна най-сетне получава възмездие за смъртта на майката на Азучена.