България е на последно място в ЕС според средствата, които държавата отделя за финансиране на потребителските организации - само 3 евро годишно на 1000 жители, показва проучването "Индекс на потребителските пазари" на ЕК, публикувано през март 2011 година. За сравнение - Белгия плаща по 157 евро годишно на 1000 жители, Кипър - 176 евро на 1000, Чехия - 56 евро, Дания - 410 евро, Германия - 1269 евро, Унгария - 107 евро, Люксембург - 2 112 евро и т.н. Асоциация "Активни потребители" приветства усилията на държавите в ЕС да подпомагат административния капацитет на нестопанските сдружения за защита на потребителите и призовава българското правителство да взаимства добрите практики.

Според проучването на ЕК българският потребител търпи най-големи материални лишения от всички граждани в държавите членки на ЕС - 55.5% от населението в България е с мизерни материални възможности. В дъното на класацията са още Румъния (49%) и Унгария (41%). Най-добри материални възможности имат потребителите в Люксембург (4%), Швеция (5%) и Холандия (5%).

Нивото на материални лишения се измерва като процент от жителите, които не могат да си позволят да отделят пари за най-малко три от следните девет неща: неочаквани разходи, едноседмична годишна почивка далече от дома, погасяване на ипотека или битови сметки, храна с месо, пиле или риба всеки втори ден, поддържане на дома достатъчно топъл, перална машина, цветен телевизор, телефон или личен автомобил.

Процентът на материални лишения варира в държавите членки от 4% в Люксембург до 55.5% в България, като средната стойност за ЕС е 17%. Българите са на предпоследно място преди румънците по пазаруване по интернет - само 5% от съгражданите ни през 2010 година са купували стоки за лична употреба чрез мрежата в сравнение с 68% в Дания, 67% във Великобритания и Холандия, 59% в Германия и Финландия и 40% средно за гражданите на Европейския съюз. Зад граница по интернет са пазарували двойно по-малко българи - 2%, но средно за Европа този процент също не е висок - 9%.

България остава на последно място в ЕС и според индекса "условия за потребителите" с 42%, но отбелязва сериозен напредък в сравнение с 2008-2009 година, когато този индекс е бил 38%. Индексът се формира от фактори като доверие в изпълнителната власт, дейност на потребителските организации, процент на жалбите и удовлетвореност от разрешаването им, получени обезщетения и ниво на безопасност на стоките. Най-висок е индексът във Великобритания - 74% и в Ирландия - 72. Общо за Европа стойността му е 61%.

Българите са сред най-недоверчивите в ЕС по отношение на безопасността на храните. 46% от анкетираните са заявили, че значителна част от хранителните продукти, които се продават на пазара, не са безопасни.