"Консервативното планиране и добрата фискална политика през последните години дават възможност и сега ние имаме достатъчно фискални буфери, но съм длъжен да предложа и сценарий, при който нещата могат да отидат в значително по-негативна посока. Ако се окажем в ситуация, в която трябва да се реагира, ние трябва да имаме готовност. Най-негативният сценарий, който в момента се разглежда е спад на икономиката с 3%". Това коментира финансовият министър Владислав Горанов пред медиите. Очаква се възстановяването на заетостта да започне в края на 2020 година и да продължи през 2021.

На вчерашно извънредно заседание правителството одобри и ще предложи законопроект за допълнение и изменение на държавния бюджет за 2020 година. Министър Горанов предлага намаление на приходите с 2 440 000 000 и увеличение на разходите с 1 070 00 000 лева, предава БНТ. 70 милиона са допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг и 1 милиард допълнителен трансфер от държавния бюджет за финансиране на фонд "Безработица".

Предложено е и увеличение на лимита на държавния дълг, за да се осигури финансиране на дефицитът, който ще се формира в резултат на намаление на приходите и увеличение на разходите като общият размер на очаквания дефицит се очаква да достигне 3,5 милиарда лева или около 3% от БВП.

Ако към този дефицит се добавят 700 милиона операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, се очертава необходимост от допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните отчети.

За това и за да се осигурят допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже недостатъчно консервативен, при необходимост от взимане на допълнителни фискални мерки през 2020 година, се предлага увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 милиарда до 10 милиарда.

На първия етап ще бъде необходимо да се търсят от пазара 4,2 милиарда нов дефицит. Останалата част от лимита ще бъде активизирана само в случай, че се налага след кризата или в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма.

Всички тези мерки имат една единствена цел - да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и достатъчно възможност да поддържа основните си функции и да финансира системата за социална сигурност, системата на здравеопазване и общо системата на сигурност.

Работи се с най-негативният сценарии, за да сме подготвени за най-тежката ситуация, обясни министърът. Един по-положителен сценарий разглежда запазване на растежа до 0,7 на 100 със свиване на разчета от предварителните разчети. В друг се говори нулев растеж на икономиката през 2020.

Министърът е предложил адаптиране на приходната част на бюджета към очакванията за спад от 3%, за да сме максимално подготвени с буфери през следващите месеци. Ако ограниченията, свързани с пандемията, продължат повече от 3 месеца, възстановяването в предкризисните нива най-вероятно ще приключи чак в края на 2021 година.