В миналото Бургаските минерални бани са били толкова важни, известни и посещавани, че край тях се е образувал цял град, заобиколен с крепостни стени. Това предположение на учените се потвърди от последните археологически открития. Подробности за работата на обекта тази година съобщи н.с. Цоня Дражева, която ръководи разкопките там.

В пресконференцията, организирана по този повод, участие взе и зам.-кметът Йорданка Ананиева. Община Бургас подкрепя този проект финансово от самото му начало. През 2010 г. институцията осигури 50 000 лв. „Ще предложим на местния парламент средствата за следващата година в най-лошия случай да са пак толкова”, ангажира се зам.-кметът Ананиева. Идеята на местната власт е обектът да се превърне в туристическа атракция, където човек да има какво да разгледа и да има къде да се снима за спомен.

Паралелно с археологията, в района на Бургаските минерални бани скоро започва изграждането на нов спортен басейн. Там ще бъде развита и базата за балнеолечение и рекреационен туризъм. „След три години проучвания най-после беше разкрита крепостната стена на града и северният й вход”, съобщи Цоня Дражева по време на пресконференцията, провела се в сградата на Исторически музей - Бургас. Така бяха потвърдени сведенията на византийския летописец Прокопий от трактата му за строителната дейност на император Юстиниян І /527-565г./, където се споменава, че той за първи път защитил с крепостна стена града Акве калиде и прочутите му бани.  

Откритата крепостна стена е с дебелина 2,60 м., а при северния вход достига до 4,85 м. Тя е с монолитен градеж от обработени каменни блокове и редове от тухли, споени с хоросан. Стената ограждала крепостта от всички страни, но най-добре запазена е североизточната й част. Тази година близо до входа са открити пет оловни печата, с които са били подпечатвани документи от кореспонденцията на военни и административни лица през Х-ХІ век. Разчитането на длъжностите им - императорски протоспатарий, хартуларий и генимат /чиновник, който събира държавните налози, данъци/ - показва, че крепостта е имала важно военно и административно значение. Тя се е намирала на главния път през Балкана /от север/ към византийската столица Константинопол.

Това се потвърждава и от исторически сведения на византийските хронисти. Ана Комнина например пише, че през 1093 г. византийският император Алексий І Комнин води война с нахлуващите от североизток кумани. За да спре нападенията им по Черноморския път към столицата Константинопол, той разполага част от войската си да охранява проходите в най-източната част на Стара планина. Друга армия императорът оставя в стратегически резерв в крепостта Терми /античната Акве калиде/. 

При тазгодишните разкопки е открит малък бронзов печат с латински  надпис, който вероятно е свързан с престоя в средновековната крепост и баните на латинските рицари на Хенри Фландърски през 1205 г. Проучванията на голямата църква от VІ – ХІV в. в централната част на крепостта, дава нови сведения за важността на града и като религиозен център. Тук е открит  рядък вид бронзов кръст – „енколпион” от ХІ в.,  донесен от Ерусалим.

През 2010 г. приключи проучването на останките от дъното на пресъхналия стар извор. Открити са над 200 антични монети, накити и култови предмети. Най-ценните находки са тракийска култова брадвичка от сребро и камея от пръстен с гравиран царски орел в хералдична поза. Интересни резултати дава разчитането на монетите, 2/ 3 от които са автономни бронзови монети, сечени в близките антични градове: Аполония - Созопол и Месембрия - Несебър.

Очевидно е, че въпреки честите военни спречквания между тях, гражданите им еднакво ценяли лечебните извори на Аква калиде и почитали техните покровителки - Трите нимфи. Проучването и запазването на минералните  бани край Бургас, които са просъществували без прекъсване цели седемнадесет века, продължава и следващата година.