Данните за изпълнението на бюджета към края на април носят лошиновини. Отчетените постъпления в хазната са основание да се прогнозира сериознонеизпълнение на приходната част на бюджета, което може да достигне до 1 милиардлева. Допълнителен риск крие възможността за налагане на финансови корекции застотици милиони по линия на европейското финансиране. Това коментира народниятпредставител от ГЕРБ-Бургас и член на Комисията по бюджет и финанси ДианаЙорданова.

Според анализа ѝ864,5 млн. лв. е дефицитът в бюджета към края на април. Засравнение през същия период на миналата година той е бил едва 286,4 млн. лв.,т.е. нараснал е близо 3 пъти.Картината за април, който традиционно е силен месец, е по-лоша отминалогодишната. Дори и да се положат усилия за повишаване на събираемостта,изоставането ще може да се навакса само частично. Към тази картина трябва да седобави и влошеното състояние на държавните предприятия, от които няма как да сечака дивидент. 

Рискът в бюджета е в приходната част, разходите отбелязват ръст,но това не е толкова неочаквано. Политиката за подобряване на бизнес средата нетрябва да води до отказ от контрол и извършване на ревизии, наример.Най-големият проблем продължават да са постъпленията от ДДС. Запървите четири месеца те са със 124 млн. лв. по-малко в сравнение с януари -април 2013 г.  

През следващите месеци няма да има ръст на работните заплати,нито нови работни места, но за сметка на това ще се повишават данъците итаксите, лихвите по кредитите, цените на енергоносителите. Българинът щеобеднява все повече, за съжаление. Не напразно вчера България получи поредния шамар, галещ подипломатически: Необоснован оптимизъм за съживяване на икономиката, съчетан слипса на реформи в ключови сектори, както и на напредък в борбата с корупцията.Такива са основните констатации на Европейската комисия (ЕК) относнонационалната програма за реформи и конвергентната програма на правителството за2014 г. 

Нов заем от 1,4 млрд. евро, какви рискове крие трупането нанеясни кредити? 

Категорично не одобрявам тази дългова политика. Бих подкрепилаподобно искане, ако взетите кредите, които до сега вече надхвърлят 5 млрд. лв.,за една година бяха прозрачно разпределяни и с ясни приоритети за инвестиране викономиката. Преди се водеше една твърде рестриктивна политика да не се взиматзаеми, което също не беше правилно, но сега да се трупат дългове, без да имаяснота къде отиват тези пари - е опасно.Ясно е за обществото, че не отиват в правилната посока, защотосе вижда, че няма никакво развитие в икономиката и прозрачност за харченето им.

Тази политика дори не е популизъм, а едно опасно поведение – рисково взимане накредити, с ясното съзнание, че се товари само народът, а на бизнеса не се давашанс за развитие. В същото време бизнесът е този, който би могъл да добавистойност в държавата. Той внася данъци, той създава работни места. А тезикредите не отиват в правилната посока. Категорично съм против тегленето наподобни държавни заеми, за които не се знае къде ще бъдат харчени.