Правителството предлага промени в Закона за съдебната власт, а с преходните и заключителни разпоредби – и в Административнопроцесуалния, в Гражданския процесуален и в Наказателно-процесуалния кодекси, както и в законите за електронното управление и за електронния документ и електронния подпис, които ще позволят въвеждането и прилагането на електронното правосъдие.

Специфичните проблеми, свързани с осигуряването на технологична и организационна обезпеченост на органите на съдебната власт в условията на електронно правосъдие, намират своето решение с промените в ЗСВ. С тях се въвежда правилото, че органите на съдебната власт са длъжни да издават актове, да извършват удостоверителни изявления и други процесуални действия в електронна форма. За изпълнение на това задължение е предоставен 3-годишен срок след обнародването на законовите промени.

Предвижда се също изграждане на единен портал за електронно правосъдие, чрез който да се предостави достъп на гражданите до упражняване на процесуални права пред всички органи на съдебната власт. Уреден е режимът на създаване на електронни дела, както и обменът на електронни документи между органите на съдебната власт, воденето, съхраняването и достъпът до единен електронен регистър на актовете. В ГПК намират място основните правни норми, регулиращи правилата за упражняване на процесуални права в електронна форма. Разширена е и възможността за връчване на съобщения – и по електронен път, като е уреден режимът на електронния адрес за връчване.

Създадена е възможност за заплащане на такси и други задължения към съда по електронен път. Специални процесуални правила в АПК не са разписани, доколкото при липса на специална уредба се прилагат разпоредбите на ГПК. Новите текстове само препращат към възможността за упражняване на процесуални права в електронна форма. По отношение на наказателния процес и изпълнението на наказанията правителството смята, че за да се пристъпи към цялостно извършване на процесуални действия по електронен път е необходимо съдебната система да установи практика по упражняването на процесуални права в електронна форма.

Затова на този етап кабинетът предлага в НПК да бъдат създадени правни норми, регламентиращи само възможност за връчване на съобщения по електронен път на участниците в наказателното производство, ако те са дали съгласие за това, с изключение на обвиняемия, подсъдимия и защитниците. Електронното правосъдие ще бъде въведено като право, а не като задължение за гражданите. То само разширява възможностите за избор на начин за упражняване на правата им и по електронен път, като остава опцията да бъде предпочетена традиционната форма за протичане на производствата.

В резултат на предложените промени ще се постигне максимална степен на прозрачност на съдебната система при упражняване на функциите й. Всеки ще може да следи движението на своята преписка и дело, ще е възможно да се установи къде то се бави и поради каква причина. Тази възможност за проследяване ще рефлектира и върху нови методи за административен и обществен контрол върху работата на съдебната система. Втората част от предлаганите промени са свързани с контрола върху натовареността на съдиите, прокурорите и следователите.

С нови текстове в ЗСВ се създава законова рамка, която позволява регулирането с акт на Висшия съдебен съвет на материята относно натовареността. Конкретните предложения предвиждат разширяване на правомощието на ВСС да анализира и отчита степента на натовареност и по отношение на един съдия, прокурор и следовател.

Въвежда се понятието „разумна норма на натовареност” за съдия, прокурор и следовател, като са изброени и някои от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид от ВСС при определянето на тази норма. Предвидено е задължение за административния ръководител ежегодно да изготвя индивидуална статистическа справка за натовареността на всеки съдия, прокурор и следовател. Тя ще се взема предвид при атестирането, кариерното израстване, при поощренията и при дисциплинарната отговорност на магистратите.