Юношеският национал Живко Петков е най-младият футболист в състава на „Черноморец-Бургас”. На 15 февруари той навърши 18 години. Играе като типичен централен нападател.  В представителния мъжки тим на „акулите” беше привлечен тази зима. През есента той игра за формацията, която представя клуба в първенството за юноши до 19 г. Миналия сезон беше в „Черноморец-Поморие” и вкара гол за победата с 2:0 над „Миньор” /Пк/ на четвъртфиналите за купата на България.  Предлагаме на вниманието ви интервю с футболиста, предоставено ни от пресцентъра на футболния клуб.  

 -         Живко, на 18 години вече си част от представителния мъжки състав на „Черноморец-Бургас”. Интересно е да се разбере кой те запали по футбола?

-         Баща ми Стоян. Още от малък ме водеше с него по стадионите. Неведнъж ми се е случвало да гледам мачове, качен на раменете му. Когато бях 4-ти клас, в моето училище „Елин Пелин” в „Меден рудник” откриха футболна паралелка и аз не се колебах да се запиша. Започнах тренировки под ръководството на учителя по физическо Кольо Колев. После треньорът Пейо Николов, който идваше да оглежда деца, ме хареса и ме привлече в школата на „Нафтекс”. След това ме пое треньорът Владо Стоянов при юношите на „Черноморец”, а от тази зима вече съм в мъжкия отбор.

-         Винаги като централен нападател ли си играл?

 -         Първата ми позиция при Пейо Николов беше на централен защитник. Впоследствие ме пробва малко и като халф, но след като усети, че силната страна ми е в атака, от 13-годишен заиграх като централен нападател.

-         Как те приеха футболистите от представителния състав на „Черноморец”?

 -         Като равен с равен, въпреки че съм най-малък. Изпитвам огромно удовлетворение, че тренирам с тях. Помагат ми. Всичко е нормално.

-         Адаптира ли се напълно към новата обстановка?

-         Да, свикнах с отбора. Колективът е добър, условията за подготовка са перфектни. Само трябва да мислим за футбол.

-         Как смяташ да защитиш гласуваното доверие с привличането ти при мъжете?

-         С много труд в тренировките и с много старание се надявам да постигна целите, които съм си поставил. Живот и здраве, ако господин Велков ми предостави шанс, ще дам всичко от себе си да оправдая гласуваното доверие.

-         Спомена за целите си, но не ги конкретизира. Какви са те?

-         Първата ми и основна цел е да се наложа в състава. Това че съм по-малък, не ме притеснява. Живот и здраве, като натрупам опит, искам да пробия в чужбина и да видя как е футболът там.

-         Не те ли плаши конкуренцията в атаката на „Черноморец”, където има доста качествени нападатели, сред които и трима чужденци?

-         Не ме плаши, защото конкуренция винаги ще има и това дори повече ме мотивира. Нивото и класата на отбора се вдига, като има конкуренция. Аз съм щастлив да тренирам редом с опитни и качествени нападатели, от които не се срамувам да „крада” футболни ценности.

-         Имаш ли кумир, на когото искаш да подражаваш?

-         Още от малък любимият футболист ми е Дидие Дрогба. Харесвам много и Димитър Бербатов.