Още щом градът се покрие с тъничка снежна пелена, у нас остава усещането за мир и тишина. Дори когато снегът предизвиква затруднения и усложнения, не можем да отречем, че в него има нещо успокояващо. Сякаш целият свят притихва. Но така ли е в действителност, или само си внушаваме?

Най-изкушаващо е да си обясним това явление с мисълта, че хората се прибират у дома, автомобилите остават на паркинга, а типичният градски шум изчезва. Но се оказва, че нещата не стоят точно така. Тишината на бялата зима изобщо не е внушение и не се дължи на минимизирането на човешката дейност. Всъщност затишието е естествено физично явление.

В интервю за радио WFPL проф. Дейвид Херин от университета в Кентъки обяснява, че снегът в действителност абсорбира звуковото замърсяване. Порестата структура на снежната покривка има свойството да заглушава традиционните шумове на града. Само няколко сантиметра снежна покривка могат да поемат до 60% от околните шумове.

При тихо време дори самите снежинки не издават нито звук, тъй като се приплъзват по повърхността на предметите, които срещат по пътя си. За разлика от тежките дъждовни капки, които сами по себе си създават шум.

Е, снегът може да има много недостатъци и да създава много пречки, но като всяко нещо си има и своите положителни страни.