Всяка година българите намаляват със 70 000 души. След 20 години те ще останат едва 60 на сто от населението в България, а след още 20 години ще са екзотично малцинство. Всяка година родителите изоставят по 2000 деца. След 20 години децата, прекарали живота си в институция, може да станат 40 000. След тази зловеща аритметика е добре да си зададем въпроса - загубени ли са тези деца? Според психолога Елка Налбантова от фондация „За нашите деца” само една година, прекарана в дом, е достатъчна детето да не се превърне в пълноценен възрастен човек. Докато смятам след колко години българите ще се стопят, от МВР ни информират, че са разбили банда за продажба на български бебета в Гърция. Поредната банда.

Тарифата на новородено била 5000 евро за гърците, а на майките се плащали по 500 лв. До момента са установени 6 жени, продали отрочетата си, но това е само началото на разследването. Сега вече сметката ми набъбва значително. Дори й се губи краят. Хиляди деца стават обект на алъш-вериш зад граница. Цената няма нужда от коментар. Докато някои са готови да дадат детето си за 500 лв., други 2000 годишно са готови да го дадат без пари. Проблемът е брутален, зловещо голям и с катастрофални последици за обществото. Децата, които излизат от домовете, не виждат света такъв, какъвто ние го виждаме. За тях той е враждебен, гаден и заслужава същото, което им е дал. Често тези деца не прекарват много време извън институция.

От дома не рядко се озовават зад решетките на някой затвор. Жертви на родителите си, те създават други жертви, които да платят за мъката им, и плащат за това със свободата си. За престоя им зад решетките на дома или на затвора плаща обществото. Ако пак се върнем към гадната аритметика, то парите, които държавата дава за домове, затвори, противодействие на престъпността, са много повече от нужните за това да се подкрепи едно семейство и да се научи на това как да отгледа едно нормално дете. Моята сметка не излиза. Или по-точно излиза - с фатален резултат!