Макар общото разбиране да гласи, че нашенци все още са скептични към пазаруването онлайн, в действителност статистиката показва, че все повече хора у нас предпочитат да правят покупки в интернет. И въпреки вродения ни скептицизъм, много от българите проявяват невнимание и често се оказват в капана на нелоялните практики, смята председателят на Комисията за защита на потребителите - Димитър Маргаритов.

Той обобщава десетте най-често срещани пропуска на потребителите, които правят покупките си в интернет:

1. Не „проучват" търговеца;
 
2. Не проверяват условията, при които ще се извърши сделката;
 
3. Не обръщат внимание на съществените характеристики на самата стока и не ги съпоставят с тези на сходни на нея, предлагани от други търговци;
 
4. Не се запознават подробно предварително с условията и реда за отказ от покупката или за предявяването на рекламация в случай на дефект;
 
5. Не сравняват повече оферти по няколко критерия преди да изберат търговеца, от който да купят;
 
6. Позволяват търговецът да ги убеди да платят авансово, а той няма право на това, освен ако потребителят изрично не се е съгласил;
 
7. Смятат, че когато са купили онлайн, нямат право на рекламация и на други свои права, които всеки търговец по закон е длъжен да спазва;
 
8. Пропускат да информират писмено търговеца, когато изявяват желанието си за отказ от покупката в 14-дневния срок по закон;
 
9. Не пазят документите, свързани с покупката;
 
10. Все още: немалко хора считат, че пазаруването онлайн е много по-рисково.

Според Маргаритов, важно е да проучваме търговеца и стоките, които предлага той, да сравняваме артикула със същите или подобни, но предлагани на друго място, също както бихме сторили, ако пазаруваме от физически магазин.

Ако има известни по-големи рискове при онлайн в сравнение с „офлайн” пазаруването, то това е че не знаем кой е отсреща и би трябвало да проучим внимателно, за да може да сме сигурни, че ако влезем в едно такова взаимодействие, всъщност сме наясно кой е търговецът.

По закон той е длъжен да посочи на сайта си информация за своето име, адрес и телефон. Това е една по-голяма гаранция за потребителя, че ако нещо не е както трябва, той ще може да осъществи обратна връзка и да предяви претенциите си. Това, обаче, често не се спазва.

Според ръководителя на КЗП, важно е и да проверяваме общите условия и начина, по който се осъществява сделката, за да не се окажем неприятно изненадани. Авансовото плащане не е позволено, освен ако ние не се съгласим. В случай че има предявена претенция от търговеца, че можем да си купим нещо от него само ако платим авансово, трябва да бъдем внимателни.

С течение на времето потребителите свикнаха с търсенето и пазенето на касови бележки. Това че пазаруваме онлайн, не означава, че търговецът не издава платежни документи, а напротив. Такъв трябва да бъде издаден и предоставен от търговеца, тъй като той удостоверява, че е сключена сделката и ще ни даде възможност да упражним всички свои права, които имаме по закон.