"Т'ва бебе в кофа ли да го давим или в камерата с биологични отпадъци?", това не е откъс от филм на ужасите, а е действотелността в която живеем и по-лошо - думи на хората, на които поверяваме живота си. Както "PoligrafF" писа по-рано през седмицата скандалът се гръмна в горнооряховската болница, след като 17-годишната родилка от Лясковец се усъмнила в твърденията на докторите, че детето е родено мъртво и сигнализирала в полицията.

"PoligrafF" ви предоставя пълния запис на разговорите, без каквато и да е редакционна намеса,които шефът на болницата д-р Миролюб Кожухаров е водил с негови колеги ден след раждането.

Главните герои в диалога са д-р Моролюб Кожухаров, шеф на болницата, д-р Димитър Сотиров, шеф на АГ-отделението в болницата; д-р Георги Лазаров, гинеколог в отделението, израждал Боряна и д-р Михаил Милатович, гинеколог в отделението.

Първи разговор проведен на 29 ноември 2010 г. с начален час 14,44 между д-р Кожухаров и д-р Сотиров

Д-р Кожухаров: Ало

Д-р Сотиров: Извинявай че те безпокоя, но сега Лазаров ми звъни за бебето.

Д-р Кожухаров: Тъй.

Д-р Сотиров: И аз се чудя защо той не ти се обади на теб ами чрез мен трябва да ти се обажда. Значи притеснен е, защото трябвало да го решим въпроса. Да й кажем на майката, че е живо. Да я прехвърлим в родилното и т.н. И викам добре, как ще стане. Ние не може да го гледаме туй бебе. Ами ще си го гледаме ей тъй.

Д-р Кожухаров: Абе, той, какво толкоз е мислил вчера. Като се е родило в три часа, защо не са извикали ... 600 грама. Защо не са извикали неонатолзи и...

Д-р Сотиров: Аз туй му казах, че ние сме атакуеми.

Д-р Кожухаров: Разбира се.

Д-р Сотиров: Защо толкоз късно ще търсим Плевен. Кво сме правили. Ами тогаз там да го направим нещо. Вика ша го направим, ама никой не иска да го направи туй нещо.Д-р Кожухаров: Аха ами той цяла нощ какво прави. Що не го направи това нещо.

Д-р Сотиров: Ами дет викаш, що не го направи.

Д-р Кожухаров: То вчера в три часа се е родило. Той е бил и дневен и нощен. Той що не е извикал неонатолог.

Д-р Сотиров: Щот вика ще стане голям проблем, голям скандал.

Д-р Кожухаров: Ами що да стане голям проблем. Нещо да стане бе, поне ние сме си свършили работата... Сега вече днеска сутринта сме се забавили вече цели около, колко часа. Край вече.

Д-р Сотиров: Е, той трябва да ти се обади и...(не се разбира) получи разрешението да викаш, да вика. Не заради плащането, не за друго, а да се вика.

Д-р Кожухаров: Абе плащане, плащане, ама щяхме да избегнем. Сега какво да го правим. Аз даже си мислех да вземат да му дадат да яде ли нещо, да пие. То тъй го оставяме да умре ся. Че то грехота да ти кажа.

Д-р Сотиров: Ами грехота е. Ами ти, какво правиш, ти.

Д-р Кожухаров: Толкоз жизнено, иска да живее ли.

Д-р Сотиров: Е па ние, ние пак не му даваме никакъв шанс. Кво да ти кажа. Наникъде не знам кво да правя ся. Сега обади ли се на..ще ни направят на маймуни. Отвсякъде вестниците, ама пък и другата страна пък.

Д-р Кожухаров: Е, дали пък, нали, ако поговорим с тях, който дойде. Защо пък да. Къв интерес има да ни...

Д-р Сотиров: Абе, боже, какво да говориш с тях. Те са идиоти. Де да знам какво да правиме. Ей в такваз ситуация не сме изпадали.

Д-р Кожухаров: То си е живо и здраво, тъй ли.

Д-р Сотиров: Да бе, бах маа му.

Д-р Кожухаров: То си е още живо, тъй ли?

Д-р Сотиров: Е сега не знам във момента дали още е живо. Трябва да звъннем. Ама той сега ми позвъни кво става с туй бебе и т.н. почна.

Д-р Кожухаров: Кво ти звъни той бе. Той защо е стоял 15 часа и не е извикал и ни е поставя пред...кого да викаме сега. То ще стане голяма разправия. Колко време мина. Това са 24 часа. Точно 24 часа ние не сме са. Ами туй. То туй е необходимо и да го тъковат. Ша кажат са са го оставили да умре. То понеже не умира и сега ни викат. Майката знае че е умряло на всички са казали, че е умряло. Той си е виновен Лазаров. Отде накъде ще кажеш на майката, че е умряло, като то не е умряло. Той даже не е извикал неонатолог. Неонатолог няма. Никой не се е подписал. Никой не е ли гледал бе. Дончева не знае бе.

Д-р Сотиров: И...поне с нея да се е вързал малко. Ох, той, ако е извикал, тя ще си извика. Тя няма къде, тя няма да, такова. Ей ся попаднахме в капан.

Д-р Кожухаров: Абсоблютно.

Д-р Сотиров: Туй се казва цуг цванг. Когат всеки ход е грешен вече.

Д-р Кожухаров: Да бе.

Д-р Сотиров: Каквото и да направим.

Д-р Кожухаров: Оттук питам вече. Ние още от сутринта ние нищо не можем да направиме. Той трябвало още вчера в три часа. За какво е чакал още 15 до сутринта, докато дойдохме ний. Той не се обадил на никой. Хвърлил е бебето на някакъв парцал. А па разчуе ли се, става вече страшно.

Д-р Сотиров: Става много...

Д-р Кожухаров: Гецова каза и тя: Ако сега се обадим и ония ще кажат и те: Чакай бе, кога се е родило, вие защо, не можете ли. Какво да ти кажа. Ебах мама му. Ами аз поне отзаранта що се таковам и аз на Богдан по щуротиите и на Гецова

Д-р Сотиров: Ами да ти кажа ние да си бяхме извикали. Макар и забавено, кво сега. Не сме го забавили ние. Нощният го е забавил, в крайна сметка.

Д-р Кожухаров: Ама не. Щото ако стане сега да ни разследват кво ще излезне. Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Това си е умишлено престъпление и убийство. Хъ, знаеш ли кво може да се случи. То...

Д-р Сотиров: Ох, знам, знам. Как да не знам

Д-р Кожухаров: Ами какво да ти кажа. И са още в болницата. Той нагнетява, той, той ще вземе да се издъни какъвто е прост.

Д-р Сотиров: Да сме кажели на майката, че бебето е оживяло, бе че е живо. Да я местим в родилно.

Д-р Кожухаров: Ние да й кажем. Ами той бе.

Д-р Сотиров: Ами ние, ще я пренесем и ще й кажем. Ами нататък. Тя вика и без това не го иска.

Д-р Кожухаров: Тя може и да не иска ама...

Д-р Сотиров: Ама то живо бебе било.

Д-р Кожухаров: Значи всичко иде оттам, че са й казали предварително, че е умряло и на сутринта и пак...и след туй са го гледали. И го виждат, че продължава да живее. Не знам. В такваз ситуация кофти не сме имали. А той си дигна чуковете отзаранта, занима си и каза: Айде чао. Отиде да става началник.

Д-р Сотиров: Не знам...

Д-р Кожухаров: А, че ти не му ли каза за цялата работа?

Д-р Сотиров: Казах му е бе.

Д-р Кожухаров: 15 часа бил е дежурен това бебе стои живо. Той го е израждал. Те ще кажат добре вий сутринта кат дойдохте на работа и го видяхте, че е живо това бебе, какво направихте. Що не извикахте неонатолог да го вземат.

Д-р Сотиров: Ами аз..Д-р Кожухаров: Щото то в края на краищата ще умре. Разбираш ли.

Д-р Сотиров: Да бе то ще умре ама.

Д-р Кожухаров: Ама те ще кажат: вие сте го забавили затова е умряло!

Д-р Сотиров: Щот аз мислех да ти кажа, че там колкото и да е и 900 и 1000 лв. за да си гарантираме спокойствието и толкова

Д-р Кожухаров: Ама не бе, не е 900 - 1000.

Д-р Сотиров: Няма ние...горе долу се разбрахме колко ще изплащаме по-малко. Тя навита на тия таквоз. Вече не я знаеш. Ще вземе да се обади в прокуратурата, ще стане страшно.

Д-р Кожухаров: Освен... да знам. Да вземем да провери горе там как, е какво е. Ти къде си къде си.

Д-р Сотиров: Аз съм тука в кабинета.

Д-р Кожухаров: Аха, ам кой е дежурен след обяд бе?

Д-р Сотиров: Мишо.

Д-р Кожухаров: Ааа, ама той Мишо бе, сега ще го питам да го видя какво става с бебето.

Втори разговор в същия ден с начален час 15,24 между д-р Кожухаров и д-р Милатович.

Д-р Милатович: Да...

Д-р Кожухаров: Ало, що не се обаждаш бе?

Д-р Милатович: А е, че сега вдигам, бе. Кой да ме е търсил друг?

Д-р Кожухаров: Абе как бе, на другия телефон. Преди 15-ина минути.

Д-р Милатович: Ааа, че не съм го чул, ей го тука до мене е. Гледам един филм даже - кажи?

Д-р Кожухаров: А, че какво става с онова бебе бе.

Д-р Милатович: Живо.

Д-р Кожухаров: А стига бе!?

Д-р Милатович: Да, ама допреди половин час беше. Щот ходих...

Д-р Кожухаров: Ох оня звъни пукал.

Д-р Милатович: Кой?

Д-р Кожухаров: Шефът на Търново.

Д-р Милатович: Ааа, и?

Д-р Кожухаров: Той ся гузен щото... Той си е виновен за всичко ама... Вече и ние сме съучастници. Туй, ако се разчуе, може да ни съдят за предумишлено убийство бе човек. Ти знаеш ли за какво става въпрос?!

Д-р Милатович: Аз знам за какво става въпрос. Ама той що е направил туй нещо. Ние вече сме вътре бе.

Д-р Кожухаров: Ние вече сме бая вътре. И на от тука вече нищо не мое.

Д-р Милатович: Вече сме вътре ама все. А бе кво да правим тогаз. Да го мятам.

Д-р Кожухаров: Къде да го мяташ?

Д-р Милатович: Амчи то кат се пише аборт то не се праща никъде...

Д-р Кожухаров: Е то не се праща никъде. Ами, как да го убие човек. То не може да го убиеш.

Д-р Милатович: Ами ще накарам Снежана...

Д-р Кожухаров: Какво да го направи?

Д-р Милатович: Ам че тя го била сложила във фризера пък Гинка го извадила. (Смях)

Д-р Кожухаров: Кой го е извадил?

Д-р Милатович: Гинка! (смях)

Д-р Кожухаров: Де ба и шушумигите му дееба

Д-р Милатович: Ам чи кво да правя сега?

Д-р Кожухаров: Гинка го е извадила, оная и тя. Кво да правим сега. Като кажа, че ще ни таковат, то.. дееба и...

Д-р Милатович: Аха. Не ние просто, аз не виждам.

Д-р Кожухаров: Ние просто, аз не виждам... , у кофа ли да го давиме ли. Какво да правя - смях.

Д-р Милатович: Амчи. Ако трябва да го...абе аз се надявам докато ми свърши смяната да си замине то.

Д-р Кожухаров: Да си замине то!

Д-р Милатович: Що?

Д-р Кожухаров: Ох,ох, ох. Нищо. Абсолютно. Значи 9 часа сутринта са минали.

Д-р Милатович: 3 след обед. Да. През нощта прави 12 и сега прави 24 часа.

Д-р Кожухаров: И сега три часа прави 24, ама ние кога го гледаме беше вечер на...ъх то наникъде.

Д-р Милатович: Ам чи..

Д-р Кожухаров: Това е трябвало

Д-р Милатович: Нали вчера след обяд каза той?

Д-р Кожухаров: Да вчера в три часа се е родило.

Д-р Милатович: Ами днеска сега след обед в три и половина, ей сега.

Д-р Кожухаров: Ъъъъ.

Д-р Милатович: Хубаво като има развитие, аз ще ти се обадя (смях).

Д-р Кожухаров: Не, недей се смей, недей се смей. Ще се ебе майката туй. Ти остави тая работа.

Д-р Милатович: Ами добре. Какво да направя сега.

Д-р Кожухаров: Ам чи. Единственото нещо е, че пфуу, то си е аборт, а не живо раждане нали

Д-р Милатович: Е за какво ти звъни глупака. Ти каза ли му?

Д-р Кожухаров: Той звънял е на Тотю, щото го е страх.

Д-р Милатович: Е?

Д-р Кожухаров: Тотю ми звъни пък на мене...

Д-р Милатович: Ей го сега Сотиров ми звъни пък ей сега.

Д-р Кожухаров: Еми...

Д-р Милатович: Ей го чакай ще говоря, айде.

Трети разговор с начален час 16,10 между д-р Кожухаров и д-р Милатович

Д-р Кожухаров: Ало?

Д-р Милатович: Ало!

Д-р Кожухаров: О,у!

Д-р Милатович: Туй отиде при Андрей Баташов. Ама какво ще го правим сега. Къде ще го изгарят туй?

Д-р Кожухаров: Как стана?

Д-р Милатович: Ам чи какво остана. Ей умря си.

Д-р Кожухаров: Само си умря?

Д-р Милатович: Ее, само. Няма да го закачаме, я.

Д-р Кожухаров: Еее...

Д-р Милатович: Туй ти викам малко му е хладно тука, ама...

Д-р Кожухаров: Еми как къде бе в биологичните отпадъци във фризера.

Д-р Милатович: Добре де ние сега ще го сложим във фризера. Ама после, опаковат ли се. Как ги горят. Ебеш ли му мамата?!

Д-р Кожухаров: Къде бе. Не бе. То си има биологични отпадъци. Идва си специална фирма, която ги кара чак в София. Там ги горят бе.

Д-р Милатович: Аха добре бе значи при биологичните. Да не при плацентите. Щот да не го грабнат нещо.

Д-р Кожухаров: Ама то и плаценти, всичко там са.

Д-р Милатович: Яя чакай, чакай, ей ти Снежка. (няма стенограма от този разговор)

Д-р Кожухаров: Какво се чудите, бе?

Д-р Милатович: Не, не щот после къде ще го слагам. При...

Д-р Кожухаров: Ами в блиологичните отпадъци бе. Те нали идват.... премерете го колко е. Трябва да под 500 грама.

Д-р Милатович: Да,да...

Д-р Кожухаров: Все едно си е умряло още при...

Д-р Милатович: Да бе, да.

Д-р Кожухаров: При аборта и толкоз!

Д-р Милатович: Аха, аха, добре.

Д-р Кожухаров: И, ако е умряло и при аборта си, така е казано и на майката и на всички.

Д-р Милатович: Да бе, да.

Д-р Кожухаров: Просто нема такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул.

Д-р Милатович: Естествено!

Д-р Кожухаров: Умряло си е. При това още при раждането.

Д-р Милатович: Ъхъ, ъхъ...

Д-р Кожухаров: Айде, добре. Слагайте го при биологичните. Ама да не е повече, та да се... некой там да види и да...

Д-р Милатович: Ъхъ...

Д-р Кожухаров: Вземи да го мери нещо...