Какъв е профилът на българската младеж? Какви са ценностите и представите  за успех в живота? Какво очакват младите хора от работата като професионална реализация и като заплащане? Доколко младежите са толерантни към различните от тях? Какъв е лайфстайлът на младия човек?

На тези въпроси дава отговор национално представително изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), цитирано от в. "Труд". То е проведено между 7 и 19 юни 2013 г. сред 1100 респонденти на възраст между 15 и 35 години в цялата страна, по метода на полустандартизираното интервю “лице в лице”.  Данните са съпоставими с аналогични изследвания на НЦИОМ от 2005 и 2010 г.

Мечтата на младите - 1220 лева заплата 

Какво очакват младите хора от работата си? На първо място - високи доходи. През 2013 г. сумата (средноаритметично), под която един млад човек не би се хванал на работа, е два пъти по-голяма от минималната работна заплата - 566 лв. През 2010 г. този праг е бил 526 лв. А парите, заради които си струва да работиш, за да се чувстваш добре и да си пазиш работното място (пак средноаритметично) са 1200 лв. (1116 лв. през 2010-а).11% от интервюираните обаче са склонни да се хванат на работа дори за сума под минималната заплата от 310 лв. Това са предимно жени, тийнейджъри, които още учат, нискообразовани, роми, и младежи, които са безработни или които живеят в села и малки градове.

С най-високи очаквания за добро заплащане са живеещите в София. А цели 70% от младежите биха работили, дори да са материално обезпечени. Това са най-често хората на възраст 30-35 г., високообразованите, живеещите в малък град или село, както и заетите в държавния сектор. Тийнейджърите пък най-често са в онези 30%, които не смятат да работят, ако имат много пари. За последните 3 г. обаче изискванията на младежите към работното място са се увеличили. От него вече се очакват повече възможности за общуване с хората, за растеж в кариерата, за пътуване в чужбина и за обществено признание.

Най-престижната работа в очите на младите е да имат собствен бизнес. Това е мнението на 41% от интервюираните, като то се споделя най-често от жителите на столицата. 30% предпочитат да работят в държавно учреждение. Тук са главно жените, живеещите на село и хората, които са вече на държавна работа. В период на икономическа криза тя дава повече сигурност - и като редовно плащане на заплати, и като социална защита. Затова и интересът към държавната работа се е увеличил - през 2010 г. тя е била предпочитана от 23% от младежите. В частния сектор предпочитат да работят 22% от респондентите. Това са предимно жители на столицата, студенти и хора, които вече работят в частния сектор.

Юрист, лекар и IT специалист продължават да са най-предпочитаните професии от младите хора от 2005 г. досега. През 2013 г. обаче, съвсем нетипично за целия преход, до тях се нарежда и професията на преподавателя. Това е свързано както с увеличаването на доходите на учителите в средното училище при реформата на министър Даниел Вълчев, така и с промяна в ценностната система на младите хора. Кое е по-важно за вас - стандартът на живот или образованието. По този въпрос младите българи се разделят в съотношение 57:43.

Расте и делът на плащащите частни уроци. Преди 3 г. това са били 41% от интервюираните, днес - 46%. “Доучването” с частни уроци красноречиво показва доколко качествено е образованието у нас, доколко е безплатно и доколко осигурява равен достъп на всички до различните образователни нива. Едва 4% от българските младежи признават, че са давали подкуп на преподаватели, а само 3% - че са подкупвали училищна или вузовска администрация. Доколкото предлагането и получаването на подкуп обаче е престъпление, вероятно делът на даваните подкупи е по-висок, уточняват от НЦИОМ.