Две сделки на фирми длъжници,  чрез които те са се опитали да попречат на събирането на дълговете им към хазната са обявени за недействителни по искане на Териториалната дирекция на НАП - Бургас. Това съобщиха от приходната агенция. Общият размер на задълженията е близо 200 хил.лева.

В единия случай става въпрос за прехвърляне собствеността на скъпи автомобили, а в другия за продажба на земеделска земя.  В столицата пък софийска фирма със задължения към хазната от близо 150 хил. лв се е опитала да въведе в заблуждение органите по приходите. Малко след като му връчват акта за възлагане на ревизия, управителят на дружеството „продава”  сам на себе си два магазина и един апартамент. Цените на недвижимите имоти, на които управителят става собственик, са не само под пазарните, но са и повече от два пъти по-ниски от данъчните им оценки.

От Националната агенция за приходите дават и друг пример с представител на фирма със задължения от около 10 млн. лв. към хазната. Той се опитал да направи сложна операция за избягване на облагане. Когато данъчните влезли на ревизия в дружеството му, той заложил бъдещите си парични постъпления по всички банкови сметки пред друга фирма, уж за да обезпечи задължението си към нея. Според разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс   Националната агенция за приходите има право да поиска от съда да обяви за недействителни определени сделки, сключени с цел държавата да не може да събере своите вземания.

Става въпрос за случаи, при които длъжникът се опитва да продаде или да прехвърли свое имущество, след като ревизорите на НАП са установили задълженията му към хазната. НАП има право да поиска разваляне на сделка, дори тя да е сключена преди приключването на ревизията, стига имуществото да е продадено или прехвърлено, след като е връчена заповедта за възлагане на ревизия, с която по-късно са установени задълженията. Целта на  тези разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е да защити интереса на държавата и да прекъсне порочната практика в хода на ревизията фирми да прехвърлят фиктивно недвижима собственост или парични средства на управители, собственици, работници. По този начин след като ревизорите на НАП установят задължение към хазната, се оказва, че фирмата няма активи или е с изпразнени банкови сметки и държавата не може да събере вземането.