Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи, че Юрий Ленев, който беше оправдан в България през 2006 година за убийството на бившия премиер Андрей Луканов, е бил изтезаван от полицейски служители с цел изтръгване на показания. Това е първото дело срещу България, по което изтезанието е основното сред всички установени нарушения, съобщава Българският хелзинкски комитет.

България трябва да плати на Ленев 27 000 евро за претърпени неимуществени вреди. Жалбоподателят Юрий Ленев е арестуван в дома си на 1 юни 1999 г. заради убийството на бившия премиер Андрей Луканов, застрелян на 2 октомври 1996 г. Той е транспортиран с микробус с качулка на главата до Копривщица. Още по пътя е малтретиран от съпровождащите го полицаи с юмруци, твърди предмети както и с притискане на глезените на краката чрез вратата на микробуса.

По пътя няколко пъти губи съзнание. Откаран е във вилата на МВР в Копривщица, наречена "Къщата на ужасите", където изтезанията продължават отново с качулка на главата. Полицаите забиват остри предмети под ноктите на ръцете му, поставят предмети между пръстите му и ги стискат, за да получи болки в ставите, бият го с юмруци и ритници. След това Ленев е разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел „Тежки престъпления срещу личността” в националната полиция.

Разпитът е свързан с евентуалното му съучастие в убийството на бившия премиер на България Андрей Луканов. По време на задържането му във вилата на МВР спрямо него са използвани специални разузнавателни средства без за тях да е получено разрешение по предвидения в закона ред. След разпита в Копривщица Ленев е отведен обратно в София, където е задържан по обвинение в съучастие в убийството на Луканов в ареста на Националната следствена служба. Обвинението му е предявено лично от следователя Богдан Карайотов.

Същия ден е прегледан от лекарката на службата, която установява „множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак”. Съпругата и майката на Ленев получават разрешение да го видят едва две седмици по-късно. И двете са ужасени от гледката с все още обилните следи по тялото му в резултат от малтретирането. Впоследствие по време на задържането на Ленев е направен нов преглед и освидетелстване, които потвърждават нараняванията.

В резултат от изтезанията Ленев дава самоинкриминиращи показания, въз основа на които е осъден на доживотен затвор за съучастие в убийството на Андрей Луканов. Впоследствие обаче той, както и другите съучастници, е оправдан, като съдът отказва да зачете тези показания, за които приема, че са добити в нарушение на закона. Срещу част от полицейските служители, които са отговорни за изтезанията, е повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда.

Ботьо Ботев не е привлечен като обвиняем. На 30 октомври 2006 г. полицейските служители са оправдани от Софийския военен съд. Той приема, че те са използвали сила законно с цел да преодолеят съпротивата на Ленев по време на ареста. Присъдата е обжалвана, но на 30 юли 2007 г. тя е потвърдена от Военно-апелативния съд, чието решение е окончателно.

В решението си ЕСПЧ приема, че жалбоподателят е бил изтезаван в нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание. ЕСПЧ обръща особено внимание на умишлените действия на полицейските служители, които са забивали твърди предмети под ноктите на Ленев и са притискали пръстите му. Съдът също така обръща внимание на неговото транспортиране и държане с качулка на главата в драстично нарушение на закона и с цел да бъде дезориентиран в обстановката, както и на факта, че той е изтезаван в „секретна база” на МВР в Копривщица.

Съдът заявява, че той „не се съмнява, че малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и да се принуди той към самопризнание, което той прави. Решението по делото Ленев срещу България е първото, в което ЕСПЧ установява изтезание като основното нарушение. Съдът установява и процесуално нарушение на член 3 поради неефективното разследване, в резултат от което нито едно от лицата, участвали в изтезанието на Ленев, не е осъдено. ЕСПЧ намира и нарушения поради недостатъците на правната рамка, позволяваща произволна употреба на специални разузнавателни средства.

Решението на съда в Страсбург повдига въпроса с липсата в българския Наказателен кодекс на специален състав за изтезание, задължение, което страната не изпълнява вече няколко десетилетия. Изтезанието е международно престъпление, за което Конвенцията против изтезанията на ООН изисква всяка държава да инкриминира, без да има погасяване на деянието по давност, пише от БХК. Европейският съд намира България виновна още за незаконната употреба на СРС по време на побоя срещу Ленев. Освен обезщетението държавата ще трябва да плати и 4000 евро разноски по делото.