Адрес за кореспонденция

гр. Бургас, Изгрев 23/2/3/п.к.9

Телефон за връзка

+359 879 47 29 18

+359 879 47 69 18

Email

info@poligraff.net

info.poligraff@gmail.com

Поморие се преклони пред паметта на Левски

Поморие се преклони пред паметта на Левски

Васил Иванов Кунчев - Левски, една от големите личности на българското възраждане, без да има образование карловецът издига идеи, които ни възхищават и днес. Неговата дейност, блестящи прозрения и вроден реализъм оказват особен принос в развитието на българската обществена мисъл през 19 век.

Васил Иванов Кунчев -Левски, една от големите личности на българското възраждане, без да имаобразование карловецът издига идеи, които ни възхищават и днес. Неговатадейност, блестящи прозрения и вроден реализъм оказват особен принос вразвитието на българската обществена мисъл през 19 век. Очевидци твърдят, чепоследните думи на великия българин са били "Боже, избави България".Днес се навършват 144години от героичната гибел на Апостола. Поморие се преклони пред паметта му собщоградска възпоменателна церемония. Анелия Григорова - уредник в Историческимузей – Поморие изнесе слово и разкри интересни факти за живота на Дякона.

Предпаметника му беше отслужена панихида и бяха поднесени венци и цветя.На поклонениетоприсъстваха кметът Иван Алексиев, заместник-кметът Янчо Илиев, председателят наОбщински съвет - Поморие Адам Адамов, общински съветници, общественици, жителии гости на града.Годишнината бепочетена и от децата в 1 "A" клас с класен ръководител г-жаСтефка Ангелова. Последния си част от учебната седмица те посветиха на ВасилИванов Кунчев, припомниха си за лъвското му сърце и положиха цветя предпаметника.

В краяна церемонията бяха обявени и имената на отличниците в литературния конкурс за ученици на тема "Светостта наедно бесило". Конкурсът в памет на Апостола бе организиранот ЦПЛР ОДК-Поморие и награди на първенците връчиха две от дамите впочетното жури - Анета Драгнева - Данаилова и Мариана Маринова.  Две отнай-добрите произведения бяха прочетени днес пред всички присъстващи, а вталанта на младите литератори можете да се убедите сами :

Първа награда привтора възрастова група - Поезия Татяна ВладиславоваИванова – 8 клас, ЕГ „Гео Милев”, гр.Добрич, Клуб за творческо писане„Литературната къща”

ЛЕВСКИ

Вечен е погледът ти,
изморен от скитане
в миналото.
Надежда са думите ти,
високи и независими.
Сляпо е бесилото ти,
измъчено и забравено
от съмнения.
Лети споменът за очите ти,
пронизани от синя революция.
Неподвижни са дните
без присъствието ти.
Прозрачни са мислите ми,
държащи мемоара за теб.
Чувам стоновете на душата ти,
страхуващи се от настоящето.
Бягам напред,
но се връщам назад към теб.
Боря се с времето,
живеещо още сред робството.
Аз съм незавършена битка.
А ти? Ти си дръзка свобода!


Първа наградапри втора възрастова група - Проза

Бианка Радева – 8клас, Профилирана гимназия „Пейо Яворов“, гр. Петрич, ръководител: ЗдравкаТрайкова

Апостоле, какво лисърце трябва да имаш…

За да служиш, да вярваш, да не сеотказваш от една човешка мечта нужна на цял народ. Да се опитваш да спасишхиляди хора от примирение и страх, без да помислиш за собствената сигибел.  Да вярваш в промяната и упоритата народна работа, която да изведеизмъчения български народ от вековното робство. Мечтата ти да бъде за чиста исвята република, в която всички имат равни права, независимо от етническата сии религиозна принадлежност. Силният характер, титаничният дух, будният ум ибезумната смелост те направиха безсмъртен. Не  допусна несгодите да сломятдушата ти. Каква съдбовна мисия е да си апостол и земен  светец, хуманист и човек, прескочил времето? Какво ли сърце трябва да имаш, за да не сепобере в манастира и той да стане тесен за борбата – лична и общочовешка, накоято без колебание да се посветиш? Не като роб, а като истински свободенчовек…

             Апостоле, каква ли съвест трябва да имаш…?

За да бъдеш честен, да работиш за общотодело, да повярваш, че след теб ще тръгнат и други. Да не се отчайваш отнесгодите, да се бориш за един идеал и за свободата на своето страдащо робскоотечество. Да застанеш над омразата, да преглътнеш чуждото високомерие, умелода излизаш от интригите, да посрещаш недоверието и да продължаваш да носишзапаления огън на разума и духовната извисеност. Срещнал се с невежеството,егоизма и суеверието,  един велик българин не се предава, а обикаля милотоотечество, за да вдига на бунт покорните. Каква ли съвест трябва да имаш, за дане вземеш нито стотинка от парите за оръжие и да страдаш със земята си и съссвоя измъчен народ?…

             Апостоле, каква ли душа трябва да имаш…?

Какво изживява душата на един вярващдуховен човек, който жертва себе си за велика кауза и за бъдещето на цял народ.Да напишеш в писмото до своя съратник Каравелов:  „Докато постигнем целтаси, ще отидат и доста невинни хора” и да знаеш, че и ти „курбан ще станеш”. Идо края на дните си дълбоко да съжаляваш не за своя погубен млад живот, а заневинните погубени българи…

Апостоле, какво ли перо трябва да имаш…?

За да напишеш:  ”Ако спечеля,печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си”. И така един дякон още вманастира да начертае своя жертвен път, да предопредели мястото си в живота иисторията. Няма друга личност в националния  свят, която да е толковачиста и свята и да се превърне в мерило за духовна светлина и духовна мощ. Скаква пророческа сила са се подредили буквите във веруюто за „Свята и чистарепублика”, за да  вдъхнат надежда на един обезверен народ, който даповярва, че може да се обедини от мечтаната освободителна цел! Да не робува, ада извоюва човешкото си право на независимост. И със силата на буквите дапредричаш, че е близко вече времето – българинът не ще бъде роб, а свободен.

               Апостоле, какъв ли дух трябва да имаш…?

За да вървиш по път неравен, мъчителен истрашен към свободата на славната и велика България. Духът на един силен и смелродолюбец успява да обедини усилията на своите съратници. Загърбва всичко вживота, не създава свое семейство, изоставя дома си, за да се превърне в символна съвършенството на човека. Да съчетае у себе си силата на достойнството,гордостта, готовността за саможертва със скромността на добротата ибезграничната любов към хората и родината. Какъв ли дух трябва да имаш, за дастанеш легенда – реална, но и необикновена за човешката мярка, да се издигнешдо величието на човешкото, но и до трагичната самота на героичното страдание!
Въпросите на историята…
Въпросите, които поставя не историята…
Въпросите, които задават Сърцето, Съвестта, Душата, Перото и Духът на единдобър човек…

Първа награда при трета възрастовагрупа - Поезия

Николай Тодоров -11 клас, 85 СУ „Отец Паисий“, гр. София

Светостта на еднобесило

Размисъл пред еднакартина (худ. Борис Ангелушев, „Обесването на Васил Левски“)

Зловещо, страшно етова бесило –
то не издава вопъл, нито звук.
Безгласен сетен дъх е приютило –
духа на Дякона чутовен, но нечут.

Докосвам с погледмрачната картина,
усещам гарваните как крещят
и зная: „Жив е той“, не е преминал
в света на сенките – той тук е, в моя свят.

И тъмнината сякаш серазпръсва,
но не от розов лъч на утринта –
от вярата, която пак възкръсва
потъпквана, но жива в пепелта.

Поглеждам пак ужаснотобесило,
инстинктът ми е да го разруша…
Не мога! С ореол го е обвила
на Дякона спасената душа.

Бесилото на Дяконаостава
не паметник на мъка и тъга…
Народът го превърна в незабрава
на своя син, едничък на света!

Първа награда притрета възрастова група - Проза

Станислава Стефанова –10 клас, Профилирана гимназия „Пейо Яворов“, гр. Петрич, ръководител: ЗдравкаТрайкова

СЕЯЧ НА ВЯРА И ЛЮБОВ

               Дяконе…

Не си оставен в безпаметното минало. Иднес огряваш с бяла светлина сърцето на българския свят, а името ти с гордостсе предава на новите потомци - чисто и неопетнено. Безутешният плач на родинатапо тебе още отеква дълбоко в народната съвест. Споменът за предателствотопродължава да виси на бесилото. И сияеш във висините на вечността, обгърнат внеобятно преклонение пред святото ти дело…

               Това бе твоят Рай…

Връзката на духа ти с твоя Бог.Монашеското расо обличаше душата ти, устремена към християнския мир. От негопочерпи любовта към ближния, която порасна в безкористна готовност да служиш надело, по-голямо от самия теб. И дори на бесилото пожела да те запомнят испоменават като йеродякон Игнатий, защото християнската ти вяра се превърна втвоя човешка същност и осъзнатост дори за неизбежното.

                  А Адът…

 Адът беше робски. Отчаяниетоносеше на гръб мъката на всеки изгубен живот, дръзнал да посее вяра. И тогава сеизправи ти, изпрати те историята – един безстрашен син на своята родина. Душатати не се побираше в оковите на манастирската килия. Скиташе се, търсеше,рискуваше, мечтаеше и вярваше. Пръв съзря в духовността си лика на избавлениетои го сочеше непримиримо пред слепите очи на своите събратя. Даде всичко за тазидревна изстрадала земя  и опази спомена за нея, за да види народът йсветлината на свещените ти думи и да почувства копнежа за чиста и святарепублика. Така сътвори духовния рай и блажения блян за свободно отечество.Закърпи народния дух и събра камъните на пробудената воля, за да се издигнаткато крепост. Съвестта ти поведе един изплашен народ към безумен порив засвобода. И всеки повярва в идеала и споделяше бунтовната жажда засправедливост. Камък по камък повече от хилядолетие тази земя е бранена с плъти над нея вятърът може да развява само знамето на българския дух.

                  Новият Рай…

Завръщането в Рая започва със свободата.Родолюбието на един човек преобърна пътя на историята и на всеки, докоснал седо неговата истина. Примерът му беше път за всички, които вдигнаха глава итръгнаха след него. В тази титанична саможертва народът откри своята смърт исвоето спасение. И там, на необозримия връх на вечността, се извисибезсмъртието на победилата духовна свобода.

                   Ад или Рай е днешното време…

Кой помни твоя идеал?! Кой пази  всърцето си великото слово на духовната добродетел?! Вятърът заличи тежестта настъпките ти, времето заглуши гръмкостта на думите ти, заспаха умовете наднешните покорни хора. Гледат образа ти на плоския портрет, но помнят лискритото в душата ти, разбират ли величието на твоята личност? Очите типораждат ли и днес нетърпим копнеж за свобода? Успя ли  бесилотобезпощадно да прободе народното сърце и там да увисне  безвъзвратнозагубената човешка искра? Но последният взор на очите ти засия със светлинатана твоята вяра, за да буди умовете, заключени в незнание. На тях говорят синитети дълбини от плоския портрет.

                    Дяконе…

Според вярата си прие неизбежния край заначало. Не доживя свободата, но на бесилото я извоюва и я спечели по пътя донего, за да бъдеш сеяч на достойнство и проста любов. Такава, каквото я научиот Бог.

Първа награда припърва възрастова група - Поезия - не се присъжда
Първа награда при първа възрастова група - Проза -не се присъжда

ПОМОГНЕТЕ НА НОВИНИТЕ ДА ДОСТИГНАТ ДО ВАС!

Благодарим ти, че си тук и че предпочиташ нашите новини!

Посещавайки PoligrafF.NET, ти подкрепяш свободата на словото и независимата журналистика.

Ние имаме нужда от твоята помощ, за да продължим напред!

Всяко дарение ще бъде предназначено за екипа на PoligrafF.NET.

Банкова сметка

Име на получател: Пи Ар Авеню ООД

IBAN: BG14FINV91501004501513

BIC: FINVBGSF

Основание: Дарение за PoligrafF.NET

Свързани новини

Редакцията на "PoligrafF" не носи отговорност за коментарите под новините. Коментарите подлежат на администраторски контрол като всички нецензурни, расистки, обидни и рекламни коментари ще бъдат изтривани.

Добави коментар

НЕ ПРОПУСКАЙ!

Инсталирайте безплатно PoligrafF.NET на Вашия телефонДобавиНе сега