Министерският съвет одобри законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, чиято цел е да се уредят нормативно специфичните трудови правоотношения при работата от разстояние.

Работата от разстояние е форма на организиране и/или извършване на работа по трудово правоотношение с използване на информационни технологии, при която работата, която може да бъде извършвана в помещения на работодателя, по правило се осъществява извън тях и има доброволен характер.

Регламентира се, че условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор, включително и смесени режими на работа от разстояние, редът и условията за тяхното приложение, както и възможностите и условията за преминаване от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя.

Уреждат се изискванията по отношение на работното място, техническото оборудване и неговото поддържане, както и възможност в индивидуалния трудов договор да се уговори използването на собствено оборудване на работника и служителя, както и всички взаимоотношения, произтичащи от това.

Предвидено е работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, сам да организира своето работно време, определя почивките в работното време и ползва отпуски по ред, вид и размер, съгласно установеното в трудовото законодателство, както и договореностите в индивидуалния/колективния трудов договор, както и възможност в индивидуалния трудов договор да се изключи полагането на извънреден и нощен труд и на труд по време на национални празници.

Регламентира се, че работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат същите трудови и синдикални права, както и същия достъп до обучение и възможности за развитие на кариерата, каквито имат работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. Изрично се предвижда, че за неуредените в предложения нов раздел въпроси се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда.