Великденските заговезни заемат особено място в годишния кръг от народни празници у нас. Както повечето Християнски празници в страната, те също са свързани с определени ритуали и традиции.

Какво се слага на трапезата на Сирни Заговезни и какви обреди са изпълнявали навремето българите ще покажат ученици от ОУ „Любен Каравелов” – Бургас с ръководител В. Кръстева в Етнографския музей. Демонстрацията ще състои на 24-и февруари (петък), от 11:00 часа на ул. “Славянска” 69.

Сирни Заговезни посрещаме седем седмици преди Великден. Денят е свързан с прехода между зимата и пролетта, като обредите имат очистителен и предпазващ характер. След Сирни Заговезни започват Великите пости, в очакване на Чудото - Възкресение Христово.

Вечерта на празника се заговява в кръга на близкородствени семейства. До самата вечеря трябва да завърши обичаят “прошка” - по-младите целуват ръка на по-старите и искат и получават прошка за извършени грешки и обиди. През деня младите семейства ходят на прошка в своите кръстници, при родителите си. Жените пък ходят на прошка и у бабата, която им е помогнала при раждането.

Без прошка не може да се заговее! Вечерта се слага богата трапеза от млечни продукти, като най-важна е баницата със сирене. По традиция за тържествената трапеза се приготвят и варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба.

След вечерята идва дългоочакваното от децата хамкане, амкане на бяла халва, айце или сирене. На края на конец, окачен на тавана или на дълъг прът се връзва парче бяла халва. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата /главно децата/ се опитват да уловят окаченото с уста. А за младите моми и ергени идва момента да изиграят последното смесено хоро – буйно и скокливо, на фона на сирнишките огньове.

Най-характерен обичай на Сирни Заговезни е запалването на празничните огньове. Хората, които се играят са последните от зимния празничен цикъл. По време на Великденските пости хоро не се играе с изключение на „Буенец” /буйно, несключено хоро, което се играе от момите в Източна България/.