Времето, прекарано в пътуване до и от първите и последните задачи на работниците без фиксиран офис трябва да се счита за работно време, реши Европейският съд.

До момента това не е считано за работно време за много работодатели. Това означава, че фирми за социални работници и медицински персонал по домовете, техници на повикване, търговски представители и други може да са в нарушение на разпоредбите за работното време в Европейския съюз, пише "Дневник".

След това решение работодателите или ще трябва да намалят работното време на служителите си или да им плащат допълнително. Съдът заяви, че решението ще защити "здравето и безопасността" на работниците, което е залегнало в директива на Европейския съюз за работното време.

Директивата има за цел да защити работниците от експлоатация от страна на работодателите и дава разпоредби като колко дълго да работят служителите, колко почивки да имат през деня и колко дни полагаем годишен отпуск.Една от основните цели е да се гарантира, че нито един служител в ЕС не е задължен да работи повече от средно 48 часа на седмица.

Решението идва след казус в Испания, включващ компания на име "Тайко", инсталираща системи за сигурност. Компанията затвори регионални офиси през 2011 г. и в резултат на това служителите й бяха длъжни да пътуват много сериозни дистанции, за да стигат до работното си място.