Съветът на ректорите постигна договорка за ограничаване на излишното разрастване на мрежата на висшите училища и разкриването на неприсъщи за тях направления. Крайната цел е преструктуриране на системата на висшето образование в страната.

"Системата трябва да работи и с по-малък брой студенти. Има професионални направления, в които искаме да намалим приема чрез финансови механизми, но има такива, в които създаваме стимули на студентите да учат. Разкриването на още филиали означава да уеднаквим висшето образование с гимназиалното.

Висшите училища са и научни организации. Освен образование развиват и научна дейност. Акцент върху следващите ни разговори ще са именно научните изследвания. В бюджета за 2018 г. се надяваме да има увеличение на средствата за наука и трябва да докажем обществената им възвръщаемост", посочи просветният министър Красимир Вълчев, който взе участие в заседанието.

Председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев заяви проблемът е не в броя, а в обучаването по нетрадиционни специалности за отделните университети. Ректорите на висшите училища определиха подготвят промени, свързани с броя на специалностите, които ще бъдат предложени на МОН и Народното събрание.

Ректорите ще работят и по промени на Наредбата за дистанционно обучение, която според тях може да обвърже професионалното и висшето образование и да увеличи студентите в българските университети. Бяха обсъждани и възможности за отняма на нормативни текстове, осигуряващи работа на преподавателите по по-слабите специалности, както и за предлагане на стимули за университетите, които освобождават такива преподаватели.

Ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Пламен Илиев предложи да се създаде минимална граница на размера на студентските такси и тя да бъде обвързана с минималната работна заплата.

Припомняме Ви, че България получи от Европа шест препоръки, свързани с висшето образование, академичната дейност и научното развитие в страната. Една от тях засяга намаляването на броя на университетите в България, така че те да станат съизмерими с европейската практика, според която обикновено има един университет на 1 милион души от населението.