Да живееш в България никак не е лесно, особено когато политическите партии се надпреварват за надмощие в играта „Надцакване и очерняне”,  а не си гледат работата, която всъщност е да се грижат народът да е сит, здрав и спокоен за бъдещето.  

На мен вече ми омръзна от политическия ПР, който стартира преди официалното начало на предизборната кампания, и реших да се отдам на музика. Странно, но щом отворих YouTube оттам изплува нов политически химн. След онзи на ГЕРБ носещ „благозвучното” име „Гербер”, който през 2011-а стана тотален хит в социалните мрежи, днес на преден план изкочи „Победа за Волен”. Явно политиците у нас нямат работа и са се отдали на творческо мислене на оди за това „колко са велики”.  

Иска ми се скоро някоя политическа партия да направи песен за народа, в която ще възпее модерните напоследък „самозапалвания”, „рязане на части от тялото”, защо не и „харакирито” като висша форма на отчаянието, до което са ни довели. Такава песен обаче няма да се появи, не само защото няма желаещи да я изпеят, а и защото не е на Дневен ред.  

За родните политици тази точка „Да се работи за благото на българите” е заличена перманентно и няма да бъде разгледана в близко бъдеще. На нейно място обаче е поставена точката „По какъв начин да ги накарам да гласуват за нас”, която в близкия месец и малко ще се постарае да ни залее с информационна помия и обещания.  

Бас ловя, че на 80% от народа не му пука за политика, особено когато хладилникът е празен, а сметките – неплатени. За други 10 на сто от нашенците темата също е безинтересна, защото са хванали цаката на незаконното забогатяване и си живеят живота както им харесва. На останалите 10 %... е, на тях им пука, защото от това им зависят приходите.  

Какво ще стане на 12 май, не ми пука особено, защото попадам в категория „80-процентови българи”. А докато чакам поредния политически химн, ще се отдам на последния такъв. На който му се слуша да заповяда…