Няма нормален човек, който да е виждал Слънчев бряг от последните години и да не се е ужасил от гледката на струпания бетон там. Нещо като Младост 5, Дружба 3 или Люлин 11. Сиво-грозно и направо страшно. Взор към морето - никакъв. Превзети са и последните остатъци от дюни. С една дума - пиршество на печалбарството. То обаче вече се обръща срещу своите създатели, пише в. "24 часа".

И няма как да бъде другояче, защото все повече ще намаляват туристите, които си плащат, за да се пренесат за десетина дни от своя панелен комплекс до морския бетонен курорт, за да гледат там копие на пейзажа от софийския си адрес.

Имаше някакъв дребен шанс въпросната дива печалбарщина да бъде спряна от промените в закона за черноморското крайбрежие, с които, най-общо казано, се спира мащабното строителство в т.нар. зона А - златните 100 метра до морето. Докато не се вдигнаха на протест кметовете на няколко общини. Няма да е изненада, ако към тях се присъединят и други морски общини. Протестът им има на пръв поглед едничка цел - да брани инвеститорите и бизнес интересите на хора, решили да строят там. А поправките предвиждат в тази зона да има само алеи и спортни съоръжения.

"Нашите приходи идват основно от летния туризъм. Ще падне бюджетът поне с 30%. Мъчим се да привлечем инвеститори, а така ще ги изгоним. Приходите от продажба на недвижими имоти също ще паднат, оттам ще намалее строителството, а то ще доведе до безработица." Тази мрачна картина рисува един от кметовете, чието градче отдавна не прилича на морски курорт, защото хотелите и високите сгради са така наблъскани, че който е видял тази гледка, нито иска да я помни, нито да я вижда втори и трети път.

Какво ще прави този кмет, когато и последните метри бряг бъдат налети с бетонв неговия град. И тогава ли ще търси нови и нови инвеститори, за да има още и още строежи, та да няма безработица и да е наред бюджетът на общината? Нещо във формулите за развитието на черноморските общини е дълбоко сгрешено и тези кметове прекрасно знаят къде е грешката, но я премълчават - все в името на печалбата. И си затварят очите за очевидното - че въпросната печалба ще секне много скоро, защото лудите, които искат да ходят на плаж сред бетонни архитектурни чудовища, са на изчезване. И с какво им пречи точно тази стометрова ивица до брега - където е останала, разбира се.

Няма жив турист, който да не иска да направи сто стъпки до морето, стига наоколо да му е красиво, уютно и чисто. Или на кметовете фундаменталисти вече им се привиждат туристи, които скачат в морето направо от хотелските балкони. Защото дадат ли им и тези последни сто метра, едно е сигурно - тераси и балкони ще надвиснат право над морето. Хем ще вдигнат цената на нощувките, хем практикуващите алкохолен туризъм ще има откъде да скачат след втората бутилка. И така - от Резово до Дуранкулак - един цял Слънчев (бетонен) бряг.