"Няма риск от екокастрофа след загробване на заразените с Африканската чума по свинете (АЧС) животни". Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева пред журналисти след изслушване в Народното събрание относно взетите мерки за ограничаване разпространението на АЧС.

Тя коментира възможните хуманни методи за евтаназиране на болните животни. По думите й, при умъртвяване с газ се използва висока концентрация на въглероден диоксид под формата на сух лед. Пяната се поставя отгоре, за да „запечата”, защото това са и помещения, които трудно биха могли да бъдат затворени. Другият метод е чрез електричество.

„Умъртвените животни се загробват в подходящо за целта място, което е определено в плановете на всеки свинекомплекс“, уточни министър Танева.  Тя подчерта, че в никоя държава такъв обем животни не е унищожаван по друг начин. Министърът посочи, че загробването на заразени с АЧС животни се използва като метод и в Румъния където има 1 645 огнища с домашни свине, Полша – 241 огнища, Литва – 13. В България към момента има регистрирани 21 огнища.

„Индустриалният сектор е категорично против транспортирането на евтаназираните животни до екарисажа в град Варна. Това е риск за разнасяне на вируса. Няма начин в една кола да бъдат натоварени толкова умъртвени животни и да не се допусне контаминиране на средата, през която тя минава. Вторият вариант са мобилните инсинератори, които имат обекти за събиране и унищожаване на вторичните отпадъци по договори. Никой животновъд не би допуснал кола в стопанството си, която е преминала през обект за унищожаване с АЧС“, обясни земеделският министър.

Десислава Танева определи депопулацията на дива свиня като едина от приоритетните мерки на държавата за борба с АЧС. Тя посочи, че практиката в 13 страни от Европейския съюз, които се борят със заболяването показва, че най-успешно с депопулацията са се справили местните дружинки, защото познават терена добре.  „Те трябва да бъдат финансови стимулирани. Към момента имаме 20 случая на АЧС по диви свине.  По европейската пътна карта на заболяването, ловните дружинки ще претърсват за трупове в инфектираните зони. След това ще се премине към депопулация“,обясни министър Танева. По думите й извън тези зони ще бъде извършена и масова депопулация и подборен лов, който е разрешен.

 „Според европейското законодателство, след приключване на процеса по унищожаване на животните в регистрираните свинекомплекси, държавата е длъжна да обезщети собствениците по цена, която е определена в Наредба. След това страната-членка подлежи на рефинансиране на този разход от страна на Европейската комисия, като възстановяването е в размер на 75 %“, обясни министър Танева. Тя допълни, че за да се случи това има изискване мерките, които се прилагат за заболяването, да бъдат съгласно европейското законодателство. „Страната ни получи уверение, че  мерките се прилагат според изискванията и у нас ще се проведе тази процедура“, каза още министърът.

По отношение на личните стопанства, които не са регистрирани и нямат мерки за биосигурност, Десислава Танева коментира, че темата ще се постави на ниво ЕК, тъй като тя засяга всички страни от Източна Европа. „Комисията ще вземе решение за тях, защото към момента, според законодателството, те не подлежат на пазарно обезщетение. След това българските власти ще предложат решение“, уточни министърът.

Десислава Танева заяви, че всички координационни действия на службите, които се предприемат, се обсъждат със свиневъдния и индустриалния сектор, както и с европейски и български ветеринарни експерти.

Министърът апелира за обединение и диалог между всички власти, за да се обясни на обществото колко застрашаващо за икономиката на страната ни е това заболяване.