Днес Комисията публикува най-новия си доклад по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) относно стъпките, предприети от България в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. В доклада се посочва в кои области беше отбелязан напредък по отношение на установените показатели през последните дванадесет месеца и къде са необходими допълнителни стъпки.

„През изминалата година България предприе някои важни стъпки, за да върне реформите на дневен ред. Сега е време да се премине към следващия етап, като стратегиите за съдебна реформа и за борба с корупцията бъдат последвани от действия и доведат до конкретни резултати", коментира Франс Тимерманс - първи заместник-председател на Европейската комисия.

По думите му, изменението на Конституцията потвърждава политическата воля за реализиране на съдебната реформа, но сега е ред да бъдат приети и оставащите законодателни инициативи. Тимерманс изтъкна, че реалните резултати от борбата с корупцията по високите етажи на властта и по делата, свързани с организираната престъпност, продължава да бъде най-сериозното предизвикателство пред България и затова трябва да е първостепенен приоритет.

Според доклада на ЕК, основна спънка в реформата е била политическата нестабилност у нас. Двете национални стратегии за съдебната реформа и за борбата с корупцията представляват подробен план за действие. Ясно е обаче, че превръщането на тези стратегии в конкретен и осезаем напредък ще бъде основно предизвикателство през 2016 г.

И други инициативи се натъкнаха на пречки, изтъкват от Комисията, посочвайки по-специално стратегията за борба с корупцията. Народното събрание отхвърли законопроекта, целящ да създаде нов единен антикорупционен орган. Правителството обяви намерението си да внесе повторно предложението в изменен вариант, но отхвърлянето подчерта липсата на политически консенсус по процеса на реформи.

Бавният напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и по делата, свързани с организираната престъпност, продължава да подкопава общественото доверие в способността на българските органи да гарантират правосъдие. Същото се отнася и до несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни скандали, като този, свързан със Софийски градски съд през 2014 г.

Фактът, че по много от препоръките в доклада по МСП от 2015 г. трябва все още да се предприемат действия, подчертава липсата на решимост в усилията на българските институции в ключови области на съдебното управление, посочват от ЕК.

Комисията счита, че процесът на мониторинг посредством МСП, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на Комисията и редица държави членки продължават да оказват ценна подкрепа за усилията на България за реформи.

ЕК настоятелно прикани България да ускори напредъка си в изпълнението на отправените от нея препоръки във връзка с реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност.

"Комисията приветства желанието на България да разчита и занапред на техническа помощ и експертен опит в подкрепа на процеса на реформи, като Комисията е предоставила необходимите за това средства. 2016 трябва да бъде годината, през която българите ще усетят действителен напредък", допълни заместник-председателят на Европейската комисия.