Екипът,  с   научен ръководител Цоня Дражева използва максимално хубавото декемврийско време  за разкопки по Южната  крепостна стена в Созопол. Това е проектът, който има за цел извършването на спасителни археологически проучвания, консервацията и реставрацията на началото на  стената  с двете кули и вход между тях. 

С този участък ще се завърши реставрацията на цялата Южна крепостна стена. Работата по него  започна на 23 ноември т.г. и  ще продължи около 2 години. Площта, която се обработва е огромна, много бързо трябваше  да достигнем до  основите, за да се изясни каква е запазената архитектура, има ли опасност от бързо разрушаване, тъй като предстои зима, пояснява Дражева.

Едновременно с разкопките върви и проектирането на аварийната консервация. В многовековната история на Созопол най-интересният отрязък от време по отношение на укрепителната система на града е от  края  на 4-ти  до 13 век. Археолозите  се радват на много добре запазената крепостна стена, висока 7,30 м,  най-високата съхранена като оригинал,  открита на територията на България досега.  Открит е и вход със специални функции, който е на 15 метра от централния. Второстепенният вход е в центъра на шийката на провлака, но малко встрани – югоизточно от него. Той е второстепенен  като  стопанско и гражданско значение, но не и от гледна точка на неговото военно значение.  

Вероятно в началото на 6 век, след тежките нападения на черноморските градове от варварите от  север и от пиратите по море, се е наложило удвояването на крепостната стена и изграждането на специален вход с 4 м ширина с две кули – бастиони. Този няколко пъти преустройван вход показва каква е била тактиката на отбранителите на крепостта. 4-метровата ширина дава възможност за бързото излизане на конници - един малък конен отряд, който да реагира при нападение на портата или ползването на тежкобронирана кола с метателни уреди, обяснява Цоня Дражева.

Непосредствено пред входа,  на 40 метра е изградена църква,  с датировка 6 век. Тя е просъществувала до края на 13 век и може да се счита, че е  една от най-добре запазените от откритите до сега в Созопол 6 храма от средновековния период. Според археологическия екип  най -интресното  е, че  църквата е превърната в костница и е изпълнявала функцията на гробно място.

Това се проследява по извънредно интересните находки – явно по времето на османската империя християнските църкви и прилежащите към тях терени  са единственото място, където християните - българи или гърци, живеещи в града,  са можели да погребват своите мъртви. Проследявайки в некропола многослойно препогребване в отделни части, които са сформирани като малки гробници, археолозите стигат до заключението,  че почти два века тя функционира  като средищно място за християнски погребения на жители от града, а може би и от околностите.

Археолозите не са имали очаквания, че стената ще бъде толкова висока и добре запазена, тъй като доста е  пострадала през последните 70 години. От нея  дори са вадени  камъни за строителството на къщите на новите заселници още през 30-те години. А с изграждането през 80-те години на крайбрежната алея с много заведения, новите постройки почти изцяло закрили древния зид.  

Установи се , че едната кула, която съм проучвала  още през 1986 година,  е разрушена с около 2 метра, изравнявали  са, за да направят част от кухнята на ресторант, който и в момента функционира, разказва Цоня Дражева.