С изненада от медиите научих, че: „Процесът за извеждане на децата от социалните домове е много тежка реформа, която правителството на ГЕРБ успешно стартира”. Това грубо манипулативно изявление на водача на листата на ГЕРБ в Бургас показва две неща. Първо ГЕБР наистина са неграмотни и некомпетентни и второ – липсва им адекватна самооценка. България я е имало и преди ГЕРБ, но със сигурност няма да я има след втори мандат на ГЕРБ.

Като бивш заместник - председател на Държавната агенция за закрила на детето в периода юли 2008 г. – януари 2010 г. съм длъжен да информирам българската общественост, че реалното извеждане на български деца от специализирани институции започна още със създаването на агенцията през 1999 г. От тогава всички български правителства подкрепяха този процес. През 2004 г. към ДАЗД бяха сформирани мултидисциплинарни екипи, които направиха оценка на всички специализирани институции по европейски критерии с цел тяхната реформа, преструктуриране и закриване. Тогава стартира и разкриването на различни услуги в общността. Тези услуги бяха законово регламентирани с измененията в Закона за закрила на детето, влезли в сила от 20 февруари 2009 г.

Приемната грижа е само една от тях и моето дълбоко убеждение е, че тя не отговаря на най-добрия интерес на детето – представете си какво става с психиката на едно дете, което през година или две сменя приемното семейство. Учудва ме и фактът, че управлението на ГЕРБ (по думите на г-жа Василева) е „усвоило” над 100 млн. евро за закриването на 15 специализирани институции и извеждането на 2605 деца от тях.

В условията на криза, с която ГЕРБ проглушиха ушите ни и оправдаваха пренебрежението си към нуждите на всеки от нас. Простата сметка показва, че извеждането на едно дете от институция е струвало 76775 лв. това обяснява откъде идват част от парите за разточителната политическа кампания на ГЕРБ (справка – луксозните рекламни материали в шатрата на ГЕРБ). Официалните данни, получени от ДАЗД са категорични.

От таблицата е видно, че общият брой на деца в институции през 2001 г. е бил 12 609, през 2005 г. – 9776, през 2009 г. – 6730, а през 2012 г. – 4 135. Броят на институциите съответно е 165 през 2001 г., 161 – 2005 г., 137 – 2009 г. и 122 през 2012 г. Във всички мои качества на баща, специалист с 30-годишен опит в работата с деца, университетски преподавател и гражданин, аз подкрепям всички усилия за подобряване на условията на живот и перспективата за пълноценностно личностно развитие на българските деца, отглеждани в извънсемейна среда. Нещо повече – смятам, че това е въпрос, по който трябва да има задължителен национален консенсус. Ето защо е неморално и недопустимо от законова гледна точка децата да бъдат използвани за евтин политически пи ар.