Хронично недофинансиране заплашва фонда на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", а по този начин - и националното културно наследство, съхранявано от тази институция. Това е изводът от одита, извършен от Сметната палата за дейността на НБКМ за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2016.

Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е най-голямата в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България. Тя съществува от 1878 година, като в настоящата сграда се помещава от 1953 година. Към края на 2015-а библиотечният фонд наброява над 8 млн. библиотечни единици, по данни на НСИ.

Липсата на достатъчно финансиране обаче заплашва бъдещето на този библиотечен фонд, смятат от Сметната палата. Книгохранилищата не са създадени за тази цел и не отговарят на изискванията за съхранението на книги и документи. Преобладаващата част от помещенията не са нито достатъчно осветени, нито  климатизирани, в някои от тях има течове, а поради недостиг на място и стелажи, част от библиотечните единици са разположени по земята.

В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е увреден, унищожен или неизползваем. Електронният архив пък обхваща едва 11% от библиотечния фонд, макар да съществува от 2010-а година. Административният капацитет на НБКМ също намалява, което се отразява на всички сфери на обслужване и дейност на Библиотеката.

Заплатите са около минималната за страната. В същото време броят на управляваните библиотечни единици средно от един служител в НБКМ надвишава същия показател за Националната библиотека на Германия и този за Националната библиотека на Конгреса в САЩ. През 2016 г. библиотечният фонд, управляван от 1 служител в НБКМ, възлиза на 39 хиляди библиотечни единици.

Сметната палата е дала на министъра на културата 3 препоръки, едната от които съдържа в себе си 5 подпрепоръки, и на директора на Националната библиотека – 11 препоръки за отстраняване на проблемите и подобряване на дейността.