В свят, в който всичко е бързо, пластмасово и временно, някъде между ръцете на един човек и крехките върбови ленти се ражда нещо вечно. В град Българово, само на 20 километра от Бургас, майстор Станко Киров продължава да „гори“ в древния занаят на кошничарството — не просто като занаят, а като призвание, начин на живот и културна мисия.

Станко Киров е и единственият майстор-кошничар в областта, вписан през 2024 г. в Националната система „Живи човешки съкровища на България“. Признание, което го прави пазител на живата памет на един изчезващ свят.

Занаятът не е наследен. Не е и наложен. Той го открива съвсем сам – или може би поминъкът открива него. „На 4 май тази година станаха точно 31 години, откакто се занимавам с този занаят,“ разказва Киров, чийто път не започва от фамилна традиция, а от среща със страстен предшественик – бившия кмет на Българово, Йордан Йорданов. 

„Той беше започнал по-рано от мен. Тогава, без да знам какво ме чака, просто опитах. И останах.“ 

Днес майстор Киров е единственият кошничар в Бургаска област, който работи занаята не като хоби или декоративно умение, а като основна професия – всеки ден, от изгрев до залез. Неговите ръце не просто плетат ракита – те сплитат време, търпение и вековна традиция.

„Когато човек усвои едно добро ниво, вече не е проблем да се работи. Занаятът изисква изключително много постоянство и отдаденост.“

Кошничарството изглежда просто за окото, но само опиталите разбират, че в него няма нищо леко. Плетенето на ракита изисква не само сръчни ръце, а и характер.„Много хора се разколебават още в началото. Когато видят, че не става за два дни, се отказват. А това не е просто техника – това е търпение, желание, постоянство. Без тях – нищо няма да стане,“ обяснява Станко.

Неговият материал е ракита – специално обработена върба, податлива на плетене. Всичко се прави ръчно. Единствената машина в работилницата е стар инструмент за рязане на ленти – също реликва на занаята.„Дори преди да има електричество, тези ленти са се правили на ръка“, споделя още майсторът.

И докато повечето хора асоциират кошничарството с плетене на кошници за пазар или декорация, Станко доказва, че този занаят може да бъде изкуство. Той създава не само битови изделия – столове, маси, но и пана, художествени композиции, а и новаторски форми, вдъхновени от съвременното изкуство.

„Може да се правят неща за бита, но и изкуство – зависи от въображението. Някой ден, когато имам възможност, искам да си отделя половин година, за да направя изложба с всичко, което нося в себе си като идеи.“

Освен че работи активно в собствените си работилници в Българово и в Етнографския комплекс в Айтос, Станко Киров обикаля училища, читалища и културни събития, за да запали искрата на интереса към този почти забравен занаят. От няколко години работи със студенти от Националната художествена академия в София, катедра „Текстил, изкуство и дизайн“.

„Най-много се надявам, че занаятът ще се възроди. Ако човек има желание, може да се научи. Но само ако наистина го иска. На сила нищо не става.“Именно тази искра прави Киров не просто майстор, а учител – мост между минало и бъдеще, между ръчното и духовното.

Времето, вложено в плетене, не се измерва в минути, а в усет. Усет към материала, към баланса, към културата. „Занаятът е трудоемък, резултатите не се виждат веднага. Но когато се появят, те носят огромно удовлетворение.“

Станко Киров не просто пази традицията. Той ѝ дава нов живот. Във време, в което автентичността става все по-ценна, неговите ръце създават плетени шедьоври, носещи в себе си отпечатъка на една тиха, почти изчезнала, но несломена България.

Ако пътят ви отведе към Българово или Айтос, не пропускайте възможността да посетите работилниците на майстор Станко Киров. Там ще откриете не просто изделия от ракита, а живата история на един занаят, който още диша. 

Може да посетите и страницата му в социалната мрежа, за да разгледате неговите творения!