Денят е един от “лошите” петъци, в които се забранява домакинската работа. В някои краища на страната се спазва строг пост, свързан с поверието, че петък е лош ден. В Тракийските села обаче се устройват жертвоприношения, съпроводени с богати трапези, песни и хора.
На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа.
Според църковния канон денят е отреден за смирение и поучение.
Всеки ден се нарича “велик” и в църквите се извършват специални служби.
Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.
Седмицата между Месни Заговезни и Сирни Заговезни се нарича Сирница защото е подготовка за Великия пост.
Тя е обявена за самостоятелна от император Василий I през 870 година.
На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците.
Смята се, че това е последният от т. нар. “мръсни дни”, които започват на 25-и декември.