На днешния 14-и януари църквата почита Света равноапостолна Нина, позната в християнската култура като просветителка на Грузия.
151 852 българи имат повод да почерпят на Йордановден, показва статистиката на НСИ за броя на имениците по имени дни към края на 2015-а година. 79 354 от тях са мъже, а 72 498 са жени. Йордан продължава да бъде в челната 10-ка на най-популярните имена в страната.
Днес православната църква отбелязва Богоявление или Йордановден. Това е третият по значимост християнски празник през годината. Библейската легенда разказва, че на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
На днешния 5-и януари християнската църква отбелязва Зимен Кръстовден или Попова Коледа. Смята се, че това е последният от т. нар. “мръсни дни”, които започват на 25-и декември.
Любителите на природата и природосъобразния начин на живот ще имат възможността да отбележат имения ден на Атанасовското езеро като се включат в състезателен маратон. Той ще се състои на 17-и януари (неделя) с начален час 10:30. Маратонът ще се проведе в три категории - 20 км. бягане, 20 км. колоездене или 8 км. бягане.
"Последните години родителите дават на децата си имена, които биха се възприели по-добре в чужбина", коментира Магдалена Костова от Националния статистически институт в ефира на Нова телевизия. Въпреки това, през последните 5 години първенците сред имената, с които нашенци са кръщавали рожбите си, са по-българските Георги и Виктория.
На втория ден от новата година православната църква чества родения в Рим Свети Силвестър. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом.
7158 празнуват имен ден на 1 януари в Бургаска област, съобщиха от териториалното звено на ГРАО (Гражданска регистрация и административно обслужване) за радио "Фокус". Именниците на Васильовден в град Бургас са 3392.
Днес Българската православна църква отбелязва паметта на големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики. Виден византийски богослов от IV в. той определя точния ред на църковните всенощни бдения в края на земните си дни, прави реформа в богослужебните песнопения и създава Василиевата Света Литургия, която е запазена и до днес. Св. Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира. Василиевата Света Литургия се изпълнява 10 пъти през годината, затова на този ден и църквата отслужва Св. Василиева Литургия в негова чест.