Гробните съоръжения са прецизно оформени с издялани каменни плочи и според експертите вероятно датират от V-VI век – епохата на победилото християнство, когато е построена и самата базилика.
Находката е изключително ценна за учените, тъй като плочата е запазена в почти цялостен вид и съдържа ясно разчетлив надпис на старогръцки език. Текстът е дешифриран от д-р Николай Шаранков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и гласи: „Асклепиодор (издигна) в памет на баща си Никас.“
Екипът на Бургаския музей изказва благодарност към доброволците, които изявиха желание да работят с археолозите през следващите горещи месеци при разкриването на най-големия български средновековен град в Южна България.
Директорът на НИМ доц. Бони Петрунова и кметът на Царево обсъдиха бъдещето на манастира „Свети Яни“ в Ахтопол и стартиране на проект за музеен комплекс.
„За пръв път, откакто проучваме града, се натъкваме на мозаечен под", коментира ръководителят на екипа проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).
Нимфеумът заема централно място в бившите римските терми и е бил част от фонтан с надпис и статуя на трите нимфи - покровителки на минералните извори.
През следващите месеци усилията на научните ръководители доц. д.н.а. Димчо Момчилов и ас. Мирослав Класнаков ще бъдат съсредоточени в североизточната вътрешност на ранновизантийската баня и ще включват структури от римската, ранновизантийската и средновековната епоха.
При сегашните разкопки дълбочината, до която са стигнали археолозите е около 3м. Работата продължава в дълбочина, като очакванията са в средновековния некропол да има голяма наситеност с погребения и препогребения.
В настоящата монография, освен подробно представяне на етапите на археологическите разкопки, са включени описания и каталози навсички движими културни ценности, открити при разкопките.