На 7 ноември 2023 г. българският парламент прие на първо четене промени в Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Тези промени разширяват функциите на особен търговски управител на обектите на руската енергийна компания „Лукойл“ в България, включително на рафинерията в Бургас. Промяната бе приета със 130 гласа „за“, 71 „против“ и 2 въздържали се.Основната цел на внесените промени е да се осигури продължаване на нормалната работа на обектите на „Лукойл“ в България след 21 ноември 2025 г. Това ще бъде постигнато чрез разширяване на правомощията на особения търговски управител, който ще има право да поема ръководството и да продължи операциите в рафинерията, както и в другите обекти на компанията. 

Според мотивите на законопроекта, въвеждането на тази фигура е от съществено значение за предотвратяване на евентуално спиране на производствените мощности на „Лукойл“ в България. Законопроектът е внесен от депутати от „ДПС-Ново начало“, ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“ и „БСП-Обединена левица“. Вносителите се аргументират с факта, че санкциите срещу „Лукойл“ ОАО могат да доведат до сериозни икономически последици, като спиране на работата на рафинерията в Бургас, ако не се предприемат бързи и решителни мерки.

Промените в закона бяха предизвикани от обявеното от швейцарската търговска компания „Гънвор“ оттегляне на предложението за придобиване на активи на „Лукойл“ в България. Това последва становището на Министерството на финансите на САЩ, което определи „Гънвор“ като „марионетка на Русия“. В същото време, ако рафинерията в Бургас бъде затворена, това може да има сериозни последствия за снабдяването с горива в България.

Председателстващият заседанието заместник-председател на парламента Костадин Ангелов заяви, че ситуацията изисква бързи действия в интерес на националната сигурност, за да се избегне евентуален икономически колапс в сектора на нефта и нефтопродуктите. Законопроектът въвежда модел, който е вдъхновен от немската практика, като част от изключенията на санкциите срещу руски компании. Немският модел позволява на местните власти да поемат контрола върху стратегически важни икономически обекти, като в същото време гарантира, че не се нарушават международните санкции.