„Договорът с турската държавна енергийна компания „Боташ“ вече е задължил „Булгаргаз“ с над 600 милиона лева, които дружеството не може да изплаща.“ Това заяви министър-председателят Росен Желязков, който участва в кръгла маса на тема: „Големите проекти в българската енергетика през призмата на геополитиката, националната сигурност и дипломацията“, организирана от Института за стратегии и анализи.

Министър-председателят подчерта, че въпросът не бива да се свежда само до политическа полемика, а изисква професионален подход и експертни решения. „Поставили сме на едната страна на везните бъдещето на „Булгаргаз“, а на другата – начина, по който функционира икономиката на страната през политически решения. Необходимо е да се търсят устойчиви решения с дългосрочна логика, а не краткосрочни политически ходове“, каза още премиерът.

Желязков посочи, че проблемът с договора с „Боташ“ е не само финансов, а и поставя принципни въпроси „Този договор поставя въпроса доколко дългосрочните решения могат да се вземат от правителство с много кратък мандат – за цели 13 години напред. В своя потенциал, с цялостната ескалация, договорът би струвал на държавата около 6 млрд. лева. Когато се разглежда този негов дългов потенциал, трябва да се зададе въпросът какъв е неговият приходен потенциал. Основният въпрос е доколко се защитава държавният интерес – не само в момента, а през целия жизнен цикъл на договора“, сподели още Желязков.

Премиерът изтъкна, че договорът прекалено много е бил натоварен с политически контекст и това е попречило да се вземат конкретни и комплексни решения за неговата реализация, изменение или прекратяване. „Не можем да подминаваме проблемите в енергетиката, които са резултат от неправилни решения и се превръщат в част от политическия дебат. Въпросът за „Боташ“ е именно такъв – той трябва да се решава професионално, с оглед на държавния интерес и устойчивостта на енергийния сектор.“

По думите на премиера правилните политики са в основата на устойчивото развитие на сектора и предпоставка за привлекателна инвестиционна среда. Росен Желязков бе категоричен, че енергията вече не е просто ресурс, а е новата валута на глобалната политика: „Основният въпрос е доколко държавният интерес е защитен в целия жизнен цикъл на дългосрочните договори.“

В речта си Росен Желязков акцентира и върху необходимостта от последователни политики, които да създават предвидима среда за инвеститорите. „Развитието на новите енергийни коридори, развитието на ядрения потенциал, инвестициите, но и разумното инвестиране във възобновяемите източници и балансиращи мощности са амбициозни проекти. Те могат да бъдат успешно реализирани само когато има професионален и социален консенсус. Най-важното за инвеститорите е стабилността, предвидимостта и икономическата логика в дългосрочен план“, подчерта Желязков.