Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства. 11.4% от населението има подобни проблеми. 6.2% страдат от разстройства на настроението (депресии и афективни състояния), а 3.3% злоупотребяват с вещества.

Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.

Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот, посочват от РЗИ - Бургас. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист – психиатър, психотерапевт, психолог.

При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психо-социална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.

Психичното здраве е в съответствие с дефиницията на Световната здравна организация (СЗО) от 1946 година, която гласи, че: “Здравето е състояние на пълно физическо (телесно), психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест, разстройство или недъг”.

Понятието за психичното здраве се дефинира като състояние на субективно и психическо благополучие, при което хората признават своите умения, способни са да се справят с обичайните стресови фактори в живота, да поемат отговорност за собствените си решения, да осъзнават собствените си възможности, да са работоспособни, да се чувстват удовлетворени от себе си и от това, което вършат и да допринасят за благополучието на своята общност.