Апелативен съд – Бургас измени присъда и наложи наказание от 26 години лишаване от свобода на подсъдим за умишлено убийство на едно лице и опит убийство на друго. Обвиняемият застрелял собственик на казина, след което прострелял и млада жена.

Припомняме Ви, че случаят е от 2 юни 2018-а година. Според прокуратурата, подсъдимият стрелял с пистолет в КК "Слънчев бряг", пред хотел "Сън Вилидж", като умишлено убил местен бизнесмен и опитал да убие негова 22-годишна служителка, прострелвайки я в областта на лявото слепоочие.

Делото пред първоинстанционния съд е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират други доказателства за тези факти. Окръжният съд е наложил наказание от 24 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Присъдата е обжалвана пред Апелативен съд – Бургас. от подсъдимия и от частния обвинител С. Н.

Според апелативните съдии, подсъдимият е действал при пряк умисъл - той е искал, целял причиняване смъртта на повече от едно лице, произведените изстрели към всеки от пострадалите, представляват продължение на едно престъпление. Въззивната инстанция е намерила възражението на защитата за отчитането на самопризнанието като допълнително смекчаващо обстоятелство, за неоснователно. Съдът подчертава, че самопризнанията на подсъдимия не могат да бъдат отчетени като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставка за разглеждане на делото по особените правила, които включват облекчен режим за определяне на наказанието.

Въззивният състав не е възприел и тезата, че като смекчаващо обстоятелство следва да бъде ценена силната ревност, която подсъдимият изпитвал към пострадалата и е била основен мотив за извършеното. „Ревността не може да бъде извинителна причина за агресия, още по-малко за убийство. Тя е присъщо за голяма част от членовете на обществото чувство, но не следва да оправдава насилие“, е отбелязано в решението на съда.

Апелативните съдии споделят становището на първостепенния съд да приеме като отегчаващо отговорността обстоятелство опита на подсъдимия да избяга от страната след престъплението. „Действително, няма задължение извършителят на престъпление да остане на местопроизшествието и да признае вината си, но хладнокръвният опит да се осуети наказателно преследване и реализиране на наказателна отговорност за такова тежко престъпление завишава обществената опасност на извършителя“ се казва още в постановения съдебен акт.

Въззивната инстанция е приела, че съответно на извършеното престъпление, на личността на извършителя и най-подходящо за постигане целите, посочени в Наказателния кодекс, се явява наказанието лишаване от свобода за срок от 26 години. Подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за по-дълъг срок, през който с помощта на затворническата администрация да бъде работено за неговото поправяне и превъзпитание. Наказанието следва да въздейства предупредително и възпиращо и на останалите членове на обществото, да създава усещане за справедливост, посочват апелативните съдии.

В останалата част съдът е потвърдил присъдата като обоснована, законосъобразна и правилна. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци С.Н. сумата от 150 000лв.; на С.П.Н сумата от 100 000лв.; М.Н. сумата от 20 000лв. и на С.Т. сумата от 70 000лв. - всички, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди причинени с престъплението.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния касационен съд на Р България в 15 дневен срок от получаване писменото съобщение от страните, че е изготвено.